Простите сметки след референдума да го бъде или не електронното гласуване в България показват, че той е бил повече от успешен. Показват също така пълната несъстоятелност на изискването за избирателна активност, рожба на родната законодателна мисъл. Става въпрос буквално за просто смятане и по-точно за сравняване на числа, на което децата се учат в края на първи клас (в случая с лек елемент на сложност, тъй като числата са седемцифрени). Ето я и задачката:
В България се провежда национален референдум. За да бъде прието предложението, следва да отговорят с ДА поне половината +1 от гласувалите на предишните парламентарни избори. На предишните парламентарни избори са гласували 3 500 585 граждани. След референдума държавата отчита, че броят на гласувалите с ДА е 1 883 411 души. Търси се: Следва ли да бъде прието предложението?
Решение: Намираме какъв е броят на гражданите, които трябва да гласуват с ДА: 3,500,585 : 2 +1 = 1 750 292 +1 или 1,750,293 граждани трябва да гласуват с ДА Сравняваме горното число с числото на гласувалите с ДА на референдума: 1 750 293 < 1 883 411 (133,118 души в повече от исканото са гласували с ДА на референдума)
Отговор: Предложението на референдума следва да бъде прието веднага.
Разбира се, задачата беше опростена. Това, което не включихме, беше условието за избирателна активност. Нямаше как да го включим, тъй като то не издържа на никаква логика, а математиката е логична. Законът с дълго име ЗПУГДВМС* (бел. ред. - Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление) изисква на националните референдуми да гласуват (независимо как) толкова избиратели, колкото са гласували на предишните парламентарни избори, в случая 3,500,585. Гласувалите на референдума на 25 октомври са 2,709,210 т.е. по-малко. Ето защо държавата казва: гражданите не са били достатъчно активни (по аршина на политиците) и въпросът отива за решаване от парламента.
Да се опитаме да продължим с простата логика: Политиците твърдят, че кворумът за избирателна активност цели да осигури представителност на резултатите от референдумите. Добре, ако на референдума бяха гласували 3,500,585 души, от които 1 750 293 – с ДА, щеше ли решението на референдума да бъде по-легитимно и по-представително в сравнение с референдума на 25 октомври, на който с ДА гласуваха 1,888,41души т.е. със 133 118 души повече отколкото беше нужно? Кому е необходимо да отидат определен брой хора до урните? Какво доказва това? Нима Народното събрание или друг колективен орган на власт взема решение с кворум за избирателна активност? Може да имат кворум за одобрение, но не и за избирателна активност.
Изискването за висока избирателна активност не създава само по себе си представителност. Напротив, то саботира представителността. Редица авторитетни изследвания на референдуми (чиито резултати ще препотвърди и нашият референдум) доказват, че при изискване за висока избирателна активност се получава точно обратното – ниска избирателна активност или т.нар. „парадокс на кворума“. Кворумът за избирателна активност на практика награждава пасивните и наказва активните избиратели. Този кворум защитава статуквото – онези, които не искат промяна, са винаги в далеч по-изгодна позиция от предлагащите промени. Статуквото лесно печели такива референдуми – просто призовава към бойкот и не отива да гласува (ярък пример е референдумът за партийните субсидии в Полша на 6.09.2015 г.)
Ако запазването на цветущото статукво е целта на българските партии и политици, нека поне не ни залъгват с приказки за реформи, нито за пряка демокрация. Ако не е това целта, уважаемите законодатели да вземат да променят закона, като премахнат изискването за избирателна активност. Ако толкова се страхуват от гласа народен, то нека да направят нещо по-плахо, но с една идея по-добро от настоящия кворум избирателна активност – да го трансформират в кворум одобрение. Така няма да се откажат от високия брой избиратели, необходими и в момента за одобрение на предложението, но поне ще освободят референдума от клопката на негласуването. Референдумите няма да бъдат заложници на негласуващите. Проста логика – и математическа, и политическа.
Автор: Даниела Божилова. Г-жа Божилова е инициатор на първото международно наблюдение на български референдум през 2013 г., утвърден анализатор на референдуми, автор на книгата "Хората решават. Референдуми, инициативи и отзоваване в САЩ"
* Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
