В Брюксел се провежда извънредната среща на Европейския съюз по въпросите на миграцията. Освен всичко останало на нея може да се реши и съдбата на федералния канцлер Ангела Меркел.
На извънредната среща се очаква да вземат участие най-малко 16 държави, като техният брой продължава да расте. Срещата, на която първоначално беше планирано участието само на лидерите на Германия, Франция, Италия и Гърция, ще се превърне в голямо събитие, коментира Барбара Везел пред "Дойче Веле".
От Европейската комисия обявиха, че всички държави-членки на ЕС без изключение са поканени на форума – намек, адресиран на първо място към страните от Вишеградската четворка, които обявиха бойкот на събитието. Главната тема на срещата на върха ще стане не техния твърд курс спрямо мигрантите, а търсенето на практическо решение на проблема, с който се сблъскват приемащите страни. В същото време трябва да се отбележи, че колкото повече държави вземат участие във форума, толкова по-трудно ще им бъде да се договорят.
Готова ли е Италия да приема мигранти от Германия?
Всъщност поканата на ЕК трябва да предостави на Ангела Меркел възможността да проведе неофициални преговори с италианското правителство. Германският канцлер иска да научи, дали Рим е готов да приема мигранти, които вече са били регистрирани на Апенините при пристигането им в ЕС, но след това преминали германско-австрийската граница. В това се състои искането на коалиционния партньор на Меркел – Християнсоциалния съюз /ХСС/, който се оглавява от министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер.
Спорът между Меркел и Зеехофер избухна, тъй като министърът иска да затвори германските граници за мигрантите без документи или за регистрираните в някоя друга държава от съюза. Меркел смята, че тази мярка противоречи на европейските норми за предоставянето на убежище и на германското законодателство, а също така е несправедлива спрямо страни, като Италия и Гърция.
За да постигне своите цели, Зеехофер трябва да получи съгласието на Австрия и преди всичко на Италия. Първият му опит вече се провали. В проекта на заключителната декларация от срещата първоначално се говореше за „гъвкав механизъм за връщане“ на мигрантите, насочили се на Севере. Италианският министър-председател Джузепе Конте изпадна в ярост от това: той дори заплаши да не дойде на форума. Наложи се германският канцлер да го успокоява и да извади документа от дневния ред. В същото време въпросът как тя може да се справи с политическите искания на своя вътрешен министър все още не е намерил решение.
Едно от решенията – център за приемане на мигранти извън ЕС?
Идеята за създаването на лагери за мигранти в страните, които не са членки на ЕС, витае във въздуха вече 15 години. Това винаги е било смятано за невъзможно – от гледна точка на закона и морала, а също така и на практика. Но днес натискът на десните сили в Европа е толкова силен, че този вариант внезапно се оказа спасителното решение. По същество това означава, че миграционният проблем ще бъде оставен на плещите на трети страни: това е нещото, за което се бори унгарският премиер Виктор Орбан. „Трябва да концентрираме нашето внимание върху въпросите, за които можем да се договорим. В този момент те са два: първо, укрепването на границите; второ, нашето отдавнашно предложение да се отворят центрове за регистрация и настаняване на мигранти извън пределите на ЕС“.
Австрия и Дания вече са започнали неофициални преговори с Албания за създаването на център за настаняване на мигранти, на които им е отказано убежище. Междувременно в ЕС на официално равнище се обсъжда и идеята за създаването на така наречени „регионални платформи за настаняване“ на мигранти извън ЕС. Предполага се, че в подобни центрове специалистите ще решават, кои мигранти могат да претендират за убежище в ЕС, а кои трябва незабавно да бъдат връщани в родните им места. По какви критерии ще се провежда оценката за момента не е ясно.
Еврокомисията е против „Гуантанамо Бей“ за мигрантите
Кризата в ЕС достигна такава дълбочина, че там с ентусиазъм възприемат дори изключително съмнителни решения. Еврокомисарят по вътрешните работи и въпросите на миграцията Дмитрис Аврамопулос е против подобни инициативи: „Аз съм против създаването на „Гуантанамо Бей“ за мигранти, това противоречи на нашите общоевропейски ценности. Затова не може да става и дума, ние не обсъждаме това и не го предлагаме. Женевската конвенция за бежанците все още е жива и остава наша пътеводна звезда“.
В същото време италианският вътрешен министър Матео Салвини ще посети следващата седмица Либия. Но дори той да излезе с инициативата за създаването на лагер за бежанци в тази северноафриканска държава, той не може да гарантира, че там те ще бъдат държани в добри условия. За Салвини, който е член на дясната популистка партия „Лига“, това обаче не е проблем. Неотдавна той нарече мигрантите, които идват в Европа на лодки от Либия, „човешко месо“.
Италия - препъникамък
Германия не е единствената страна, която иска да вкара миграционния въпрос в европейския дневен ред. Новото италианско правителство прави всичко възможно за нажежаване на ситуацията. След като Рим отказа да приеме спасителния кораб Aquarius с 639 мигранти на борда, Матео Салвини затвори пристанищата на страната за още два кораба. Италианските власти ще задържат активистите на частните благотворителни организации и ще арестуват техните кораби, за да им попречат да вкарват мигранти.
Освен новото италианско правителство, съставено от евроскептичната партия „Лига“ и популистите от „Движението 5 звезди“, отчасти вина за случващото се носи и самият ЕС. Брюксел с години игнорираше исканията на Рим за реформирането на Дъблинското споразумение, според което молбата за предоставяне на убежище трябва да се разглежда от първата страна на ЕС, в която е влязъл мигрантът.
В основата на новия механизъм за разпределение на мигранти трябва да легне индексацията за всяка държава в ЕС в съответствие с нейните размери и икономическа сила. Ако допустимите показатели бъдат надхвърлени, тогава мигрантите автоматично се разпределят в останалите страни, според квотите. Против това нововъведение се обявяват не само страните от Вишеградската четворка: Германия и останалите членки на ЕС също дълго време блокираха и отлагаха приемането на подобно решение. Сега в Брюксел те си разчистват политическите сметки. Междувременно реформирането на Дъблинското споразумение се отлага с още половин година.
На този фон не си струва да се възлагат големи надежди на днешната среща в Брюксел. Експертите смятат, че първоначално трябва да се подготви почвата за двустранни, тристранни или многостранни споразумение по отделните проблеми. Едва след това може да бъде постигнат общоевропейски консенсус по ключовите въпроси. Що се отнася до това, дали на срещата на върха ще бъде постигнат достатъчен напредък, за да се угоди на баварския коалиционен партньор на Меркел, то крайното решение все едно ще бъде взето не в Брюксел или Берлин, а в Мюнхен. А до скоро дори не можехме да си представим, че бъдещето на Европейския съюз ще се решава в столицата на една от германските федерални провинции.
