В истеричната публичност и масовата култура всеки плиткоумен вик рискува да бъде приет като Сократова мъдрост. Няма по-дразнеща, лицемерна и позьорска логорея от непрекъснатото вайкане за деградацията на младите българи - прости били, бездуховни, тъпи.
Колчем настъпи кандидатстудентска кампания или пък излезе социологическо проучване, настава такава олелия, че човек се чуди как тъй от стари и достолепни дървета са произлезли гнили круши.
Усещането за упадък и край на света датира от старите гърци. Младите винаги се въртят обратно на Земята, проблемът не е в тази постоянна възрастна тревожност. Проблемът е, че не можем да видим главната беда. България страда не от качеството на младите, а от количеството им. И не по принцип, а
точно след един житейски момент
У нас порастват умни, образовани, културни и добродетелни младежи - толкова, колкото могат да бъдат. Но или бягат в чужбина, или държавата, която не ги забелязва, ги обезсърчава. Няма как да послужат за пример, тъй като никой не научава за тях.
Така и не разбрах на какви факти се базира истерията за деградацията на днешните български младежи. Всичко характерно за света се случва и у нас. Ставало е и преди. Кое е новото? Че кючекът и падането под масата са национален спорт? Че двойките в Софийския университет на изпита по литература винаги са около 50%? Да, България е в криза, пошлостта е най-рекламираната ценност. Афишират се лоши образци.
Търсят се силикони, не книги
Но дайте ми общество от 21-ви век, където да е обратното! Не знам за силикона, но през 2009 г. изтече проучване, че 33% от французите не четат книги. Същата година процентът в България, която никога не е била световен културен център, бе 25%. Ако заключим, че целият свят върви към безпросветност, то значи да се върнем при древните гърци.
Най-отвратителни са самозваните проучвания на неправителствени организации, които безотговорно оповестяват какви ли не съждения - без методология за получените резултати, времеви и пространствени сравнения. Колкото по-бомбастични са "откритията" им, толкова по-лесно ще влязат в медиите, което е важно за отчет пред донорите, а и тях самите, за да заемат позата на интелектуални просветители.
Така например непрекъснато се обявяват катастрофични данни за младите българи без образование. Процентите варират между 15 и 25. Но не се казва, че това са най-вече роми. Уточнението е важно, тъй като се отнася за група, която в последните 20 години стана все по-трудна за социализация. Общата тенденция е обратната - българинът иска детето му да учи, праща го в университет независимо от икономическите несгоди, а
образованието е достъпно поне от 70 години у нас
Сравнителните данни на НСИ го доказват: през 1985 г. висшистите са 14% срещу 19% сега; завършилите средно образование са се увеличили от 30% на 43%; ръстът е за сметка на хората с начално и без образование, които днес са съответно три и два пъти по-малко.
Другата модна критика е за нарастващата неграмотност на младите - не знаели да пишат, с беден речник, в добавка не помнят дати и събития. В училищата царяла анархия, което е вярно, но не съвсем, тъй като си има и съвсем дисциплинирани школа. Дали учениците са по-неграмотни от родителите си, не може да се каже, тъй като няма база за сравнение.
Едно време грешките личаха в тетрадките, сега - повече във "Фейсбук". Едни учители потвърждават, че неграмотността се увеличава, други опонират, че примерните деца са малко, но те винаги са били малцинство. Истината не се знае къде е. Знае се, че един министър на културата, продукт на старото време,
написа сбогом със "з"
Но най-голяма олелия настава в "анализа" на ценностите - младите се вълнували от пари, жени, мъже, ядене, пиене, били аполитични. Цели две трети са такива, крещи позьорски възмущението. Но да излезем от кръчмата и влезем в науката. През 1967/1968 г. Институтът за младежта прави мащабно проучване в селата (населението е било все още преобладаващо селско), в което констатира, че младите се вълнуват най-вече от забавления. Искат това, което е било модно тогава - танци, кино, театър, книжарници.
Момчетата пък желаят да се преселят в града, защото в градовете имало повече момичета и лесно щели да се оженят. На днешен език желанията за танци и кино означават "музика на макс и 3D", потребността от момичета - секс. Не се трогвайте от желанието за театър. Телевизията тогава не е била масова, днес същите пораснали хора не ходят на представления,
заменят книжките със сапунени сериали
Не противопоставям млади на стари. Не хуля стария икономически строй, не хваля днешния. Най-малко искам да кажа, че настоящите възрастни са били лоши млади. Казвам, че технологиите и битът се променят, човекът сменя прически, но ценностите, потребностите, добрата култура и лошите нрави са приблизително еднакви. И винаги на древния грък, или на другаря Баръмов от филма "Вчера", ще му се струва, че нещо с младите не е наред.
Днес те киснели в интернет. Ами къде да киснат? През 1968 г. младите от всички градове казват, че се нуждаят от клуб, където да общуват. Днес интернет е такъв клуб.
Стари като света са и пропорциите - масата винаги ще върви по течението, съвестните, будните, отговорните и умните ще бъдат малцинство. Така е във всички географски ширини и възрасти. Кои са днес младите българи, служещи за пример?
Това са хилядите лекари, инженери, архитекти, морски специалисти и икономисти, които ще заемат или са заели престижни обществени позиции на Запад (не казвам, че реализацията в чужбина е меродавна, а че е някакъв приет критерий). Това е онзи млад български учен, който прави световно откритие и само чуждите списания го отразяват. Това са малчуганите в Добрич, които в момента преписват "История славянобългарска" (похвала за преподавателите им, инициирали кампанията).
Това са варненските възпитаници от Математическата гимназия, които за втори път печелят конкурс на НАСА за проектиране на космическа колония. /И спешно търсят 16 000 долара, за да отидат до Вашингтон, където ще бъде представен проектът им/. Не са малко за скромните ни демографски сили, а и в трудното житейско време.
Какво ни липсва? Най-вече време
Първо, за да се осъзнае, че тези хора трябва да бъдат подкрепени, защото изтичането на мозъци е опустошителен проблем. Стимулът трябва да бъде икономически. Образованието трябва да бъде преструктурирано във връзка с новите пазарни и технологични условия, за да се намали недостигът на квалифицирани кадри.
Второ, обществото (най-вече медиите) трябва да разбере, че България не търси таланти. България ги има и не са тия, които ги показват в телевизионния кич. И трето, трябва да стане така, че това красиво малцинство да почне да диктува ценности, да задава образци, да раздвижи масата да се приравнява с него.
Сега е обратното. Но това в демократичните държави, ако въобще стане, се осъществява след дълги години гражданско развитие. Дървото ражда круши, не обратното.
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
