„Остане ли макар и малко парче незавоювана земя, това е нашата свободна зона.”
Джордж Оруел
На нашата красива, оредяваща Територия съжителстват в непреодолимо противоречие две Българии.
Едната България сме Ние. Умните и глупавите, красивите и грозните, нормалните и дебилите. Всички Ние. Литературата ни е посветила голяма част, още от най-дълбока древност; достатъчно е да си припомним произведенията на Сервантес, Шилер, Достоевски, Камю.
Другата България са Те. Продажните и арогантни типове от властта, продажните и арогантни магистрати, новите стари мутри, вечната алчна и ненаситна олигархия. Всички Те. Литературата не е пропуснала и тях; специално бих отбелязал романите на Юго и Дикенс, както и театъра на абсурда, особено „Носорозите” на Йожен Йонеско.
Те ни наричат „народ”, „електорат”, „избирателна маса”… Не. Ние сме Емигранти. Емигранти в България. И децата ни са Емигранти, още от раждането – първо в страната си /от родилното отделение, детската градина и училището до Терминал 2/; после в чужбина. Емиграцията е специфичното ни национално състояние. Емиграцията е нашият „трети пол”.
Те наричат себе си „политическа класа”, „елит”… Ние ги наричаме „глутница”, „шайка”, ”мафия”, „кой?”.
Ние и Те сме в състояние на несиметрична война. Наши са все още душите ни, а в тях помръкналите ни мечти и едва тлеещи надежди. Всичко останало е в Тях. Тяхна е „приватизацията”; техни са атомните ни електроцентрали; техни са подземните богатства и най-вече златото и водите, особено минералните; техни са парите ни в КТБ; техни са морето, реките, язовирите, голяма част от планините и горите, опитват се да „комасират” и останалите. Сега мислят как да ни откраднат сперматозоидите и въздуха. И ще го направят, уверявам ви! Освен ако не ги спрем.
Първо, трябва, от което Те много се страхуват, да ги осветим, да ги изобличим. Моментът е подходящ – „председателството”. Време е всички в Европа, на които Те се кланят, а онези лицемерно им се усмихват, да видят, че „кралят е гол”. Ние си го знаем; тук, когато се каже „Тримата шишковци”, никой не си помисля за приказката на популярния детски писател от миналото столетие Юрий Олеша, а за героите на Христо Комарницки.
Едната България – Те – ще председателства/?/ Европа. Егати Европата, щом е допряла Те да я „председателстват", а Жан-Клод Юнкер да играе бек вокал на местната компрадорска върхушка! От другата България – Ние – се очаква да съзерцава, ръкопляска, да се просълзява от гордост и благоговее, докато Те угодничат и редят елейни слова пред чуждите гости. Основната им задача по време на така нареченото „председателство” е Те да изглеждат сякаш не са Те, сякаш са някои други – интелигентни, скромни, справедливи, спазващи законността и най-вече отдадени на борба с корупцията, загрижени за нас и особено за българската природа. За целта на хоризонта вече блещукат гирляндите на нечуван маскарад, стъкната е масова бутафория, която включва множество „атрибутивни” изяви – разбирате: шлейфове, смокинги, голи гърбове, маниста, паети, и прочие мизансцени от провинциална вечеринка; както и подобаваща културна програма, разточителни софри, дори командировъчни за гостите. Подготвени са всевъзможни събития, дори „панели” с участието на деца; нали трябва не само да разчувстват чужденците, но и да се покаже, че на Територията все още / на какво отгоре!/, има някаква популация. Скритият патос тук отново са евро фондовете – има популация, значи има хора, ерго има повече пари по евро фондовете, които ще прибират „нашите хора”.
Когато ги изобличим, когато ги отслабим, следва втората стъпка. Сещате се – Ние или Те. Възможностите са две. Или Ние, както и досега, да продължим да напускаме страната си, или Те, като начало, да напуснат каменните си цитадели на жълтите павета.
Първото, емигрирането /тялом или духом/, досега най-често го играехме единично или семейно. Тези дни обаче новите български „каталунци” от Северозапада направиха подписка за напускане на страната, като си вземат Територията и се присъединят към Румъния – там управляващите борели корупцията. „България напуска България” – представяте ли си? Истински звучен шамар за управляващите по време на председателството! При това и по двете бузи, защото „пустиняците” ги тегли към Румъния, дето ние вече, ехей, сме я „надминали”. От южните области на страната ни се чуват гласове за присъединяване към Гърция, другата страна, която, според Тях, сме „надминали”. По всичко личи, че специфичното ни национално състояние – Емиграцията – се развива творчески и ситуацията, освен тъжно-весела, може да стане и сериозна.
Не е ли по-добре вместо Ние, да емигрират Те? В Брюксел, Турция, Русия, Дубай, в джендема ако искат. Но преди това да върнат откраднатото и да си получат заслуженото. Очевидно такова е желанието и на хилядите от площадите в страната в края на миналата седмица. Няма съмнение, тези протести са само началото. Улиците и площадите са нашата свободна зона. Протестите са мост между поколенията; всяко поколение заслужава своята революция. И няма никакво значение дали ДПС и БСП са се разбрали за вот на недоверие; и няма никакво значение дали САЩ и Русия са се разбрали за смяната на Борисов, както се говори.
Всичко зависи от Нас.
Автор: Калин Илиев
