Москва затвърди хватката си в Крим, поставяйки извън закона татарското законодателство, което се противопоставяше на анексирането на региона от страна на Русия от 2014 година. Заедно с руските военни провокации срещу силите на НАТО в и около Прибалтика, тази стъпка изглежда потвърди наблюденията на западни анализатори, които твърдят, че при Владимир Путин нарастващо агресивна Русия е решена да доминира над своите съседи и да застрашава Европа.
Лидерите в Москва, обаче, разказват друга история. За тях Русия е потърпевшата страна. Те твърдят, че Съединените щати не са успели да удържат обещанието, че НАТО няма да се разшири в Източна Европа - сделка, направена по време на преговорите през 1990 година между Запада и Съветския съюз за обединението на Германия. От тази гледна точка, Русия е принудена да попречи на похода на НАТО на изток като въпрос на самозащита.
Западът енергично протестира, че такава сделка никога не е била сключвана. Но стотици записки, протоколи от срещи и копия от американски архиви показват друго. Въпреки че това, което разкриват документите, не е достатъчно, за да бъде направен Путин светец, то предполага, че диагнозата на хищна Русия не е съвсем справедлива. Стабилността на Европа може да зависи точно толкова на желанието на Запада да успокои Русия за границите на НАТО, колкото на възпирането на авантюризма на Москва.
След като Берлинската стена падна, регионалният ред в Европа зависеше от това дали обединена Германия ще се подреди до САЩ (и НАТО), Съветския съюз (и Варшавския пакт), или към нито един от двамата. Политиците в администрацията на Джордж Буш-старши решиха в началото на 1990 година, че НАТО трябва да включи новосъздадената германска република.
В началото на февруари 1990 година американските лидери направи предложение на Съветите. Според стенограма от срещата в Москва на 9 февруари тогавашният държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър предложил в замяна на сътрудничеството за Германия САЩ да дадат "железни гаранции", че НАТО няма да се разширява "и с един инч на изток." По-малко от седмица по-късно президентът на СССР Михаил Горбачов се съгласи да започне преговори за обединение. Неофициална сделка беше договорена, но от всички доказателства беше ясна схемата танто за танто: Горбачов се съгласил с влизането в западните редици на Германия и САЩ ще ограничат разширяването на НАТО.
Независимо от това Великите сили рядко връзват ръцете си. Във вътрешни меморандуми и бележки американски политици скоро осъзнават, че отхвърлянето на разширяването на НАТО може би не отговаря най-добре на интересите на САЩ. В края на февруари Буш-старши и неговите съветници решават да оставят вратата отворена.
След обсъждане на въпроса със западногерманския канцлер Хелмут Кол на 24-25 февруари, САЩ дават на бившата Източна Германия „специален военен статут“, ограничавайки броя на войските на НАТО, които могат да бъдат разположени там за разлика от Съветския съюз. Отвъд това, обаче, разговорите за ограничаване обсега на НАТО, отпаднаха от дипломатическите разговори. Междувременно, през март 1990 година, служители на Държавния департамент посъветвали Бейкър, че НАТО може да помогне за организирането на Източна Европа в орбитата на САЩ; към октомври американските политици са обмисляли дали и кога (така гласи бележка на Съвета за национална сигурност (СНС)) да „подадат сигнал на новите демокрации от Източна Европа, че НАТО е готов да размишлява върху тяхното бъдещо членство“.
В същото време, обаче, се оказва, че американците все още се опитват да убедят руснаците, че тяхната загриженост за НАТО ще бъде уважена. Бейкър обеща в Москва на 18 май 1990 година, че Съединените щати ще сътрудничат със Съветския съюз в „развитието на нова Европа“. А през юни, според опорните точки, разработени от СНС, Буш казва на съветските лидери, че САЩ търсят „нова, приобщаваща Европа“.
Ето защо не е изненадващо, че Русия беше разгневена, когато в средата на 90-те години започна обявяването на членството в НАТО на Полша, Унгария, Чешката република, Прибалтийските страни и други. Борис Елцин, Дмитрий Медведев и самият Горбачов протестират както по официални, така и по частни канали, че САЩ нарушават споразумението за неразширяване. Когато НАТО започна да гледа дори още по на изток, към Украйна и Грузия, протестите се превърнаха в открита агресия и дрънкане на оръжия.
Разширяването на чадъра на НАТО не оправдава войнствеността на Путин или неговите нахлувания в Украйна и Грузия. Все пак доказателствата показват, че протестите на Русия имат смисъл и че американската политика е допринесла за сегашното напрежение в Европа. След по-малко от два месеца западните ръководители ще се съберат във Варшава за среща на върха на НАТО. Без съмнение обсъжданията ще бъдат фокусирани върху усилията за сдържане и възпиране на руския авантюризъм – включително чрез увеличаване на разгръщането на НАТО в Източна Европа и задълбочаване на връзките на пакта с Украйна и Грузия. Такива стъпки, обаче, само ще засилят руските описания на двуличността на САЩ. Вместо това взимайки предвид основния източник на руските тревоги и изтеглянето на бъдещото разширяване на НАТО от дневния ред би туширало враждебността между Русия и Запада.
Точно както обещанието от 1990 година НАТО да не бъде разширяван помогна за слагане на край на Студената война, така подобно обещание днес може да помогне за съживяване на американо-руските отношения.
Автор: Джошуа Ицковиц, специалист по международна сигурност в колежа Дармут.
Източник: "Лос Анджелис Таймс". Превод: БГНЕС
