Няма да участваме в обща флота с Турция, Румъния и Украйна в Черно море, но ще пратим 400 български военни в международна бригада под егидата на НАТО в Румъния, които ще са там с цел учения. Говорили сме само за съвместни тренировки и учения в Черно море, за да се подобри координацията между България, Румъния и Турция и да се повишат отбранителните способности на трите страни. Това заяви военният министър Николай Ненчев след цялата патардия от 16 юни дали едва ли не ще тръгваме на война срещу Русия или не.
От другата страна се развихриха представителите на русофилското крило у нас – конкретно Ивайло Калфин, който отдавна е момче за всичко на Георги Първанов. АБВ упорито защитава тезата, че Русия е най-мирната страна на света и само брани своето. Не закъсня и известният ястреб Соломон Паси – да отваряме втора американска база. Сякаш някой е видял много добро, когато се е оставил САЩ да го командва – почти цяла Южна Америка имаме за пример какви са последствията, щом дойдат американски военни.
Ситуацията е крайно тревожна и то не заради друго, а защото глобалната политика чука на вратата ни и ние сме изправени пред избора на по-голямото или по-малкото зло, както каза и бившият ни външен министър Соломон Паси. Действително сме изправени пред такъв избор, само че прочитът е по-голямото или по-голямото зло.
В своята книга "Стратегическа дълбочина" бившият турски премиер Ахмет Давутоглу, който е професор по политология и международни отношения, условно разделя националните държави на активни и пасивни според участието им в международната политика. Давутоглу пише следното: "Държавите, които поради дефицит на политическа воля са оставили външната си политика на течението на промените в конюнктурата и са изгубили способността си за своевременни действия, стават заложници на сложна и противоречива панорама, съставена от моментните отражения на начертания от другите дневен ред". Този цитат буквално се отнася до разградения двор "България" и нищо чудно Давутоглу да го е писал, гледайки точно към нас. Казано по-просто и на народен, бойковски език – не ни бръснат за слива!
Ако някой си мисли, че напрежение по остта Русия – САЩ не се трупа и не може да е ескалира, то той жестоко се лъже. България е в епицентъра на сблъсъка на американския стратегически светоглед и на руския стратегически светоглед. Оценката на САЩ за мястото им на този свят става все по-абмициозна и раздута, а Русия със сигурност не иска да отстъпи от завоювани през вековете позиции. Защото е факт, че регионът на Черно море винаги е бил считан за географско пространство на Русия, но вече не е така - поне от страна на САЩ. Вашингтон премества линията на сферите на влияние и е съвсем логично Москва да търси начин да спре това. Американската политическа доктрина е ясна от Втората световна война насам - САЩ да остане водещата държава в света, най-вече откъм научно-технологично естество и да не позволява по никакъв начин да бъде застигната от когото и да било. Към момента това се случва с методите на технологичното превъзходство – просто казано аз имам повече и по-големи оръжия, отколкото ти. При толкова дрънкане на оръжие обаче спокойно може да се стигне до момент, в който едната страна да се почувства толкова притисната по отношение на сферата си на влияние, че да прибегне до употреба на оръжие, не само до демонстрации и "сдържане".
Къде е България в цялата тази ситуация? Нашата външна политика е политика на присламчване, базирана на конюнктура. Винаги гледаме да се присъединим към уж по-силната страна в дадена ситуация, без да планираме стратегически така, че да имаме известен контрол върху бъдещи събития. Постоянно премиерът ни повтаря за „големите началници“ и по-лошото – възприема политика на „малките лилипути“. Борисов е еманация на поредица от управници през Прехода, които правеха същото – отслабваха държавата заради собствения си или чужд интерес и сега, когато неиминуемият сблъсък на международното политическо поле дойде, България не е подготвена. България няма опции, освен да избира към кого да се присламчи. А изборът е като този дали да умреш от едра шарка или от ебола – с други думи предпочитате ли да ви сърби известно време, преди да ритнете камбаната или не? Избирайте сега - и се спасявайте поединично!
Автор: Ивайло Ачев
