Ясен Гуев е предприемач и автор на книгата "За доброто име на фирмата", издадена първо на английски език със заглавието „Reputation Strategy“, в която описва в едно смисълът на комуникацията, измерването й и финансовия резултат. Кариерата му е съставена от две части. Половината от нея преминава във всички типове медии, като започва от професионалната телевизия, където на 23 години води предаване след новините в 8:30, след това продължава в печатните медии и он-лайн медиите. После успешно ръководи връзките с обществеността на големи компании, последната от които е „Теленор“, където отговаря освен за вътрешните и външни комуникации, и за корпоративната социална отговорност и регулациите. В последните 15 години се занимава с връзките с държавните институции. Образованието си получава в СУ "Св. Климент Охридски" по специалностите „унгарска филология“ и „мениджмънт“, и по програми в САЩ, Франция и Австрия.
Гуев взе участие в дискусионния панел „PR срещу маркетинг“ в конференцията „Стойността на комуникациите в дигиталната ера“, която се проведе на 23 ноември 2018 в аулата на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
В интервю за Actualno.com той даде отговори на въпросите, които интересуват широк кръг от хора:
Г-н Гуев, какви са тенденциите в развитието на комуникациите?
Комуникациите стават много интегрирани през последните години. Това, което преди беше един канал, например вестник или стенвестник, и на него се публикуват новините за това, какво се случва в компанията, каква е стратегията, какви са промените, кой е станал мениджър и кой си е тръгнал, и навън имаше само вестници, а после и телевизия и радио, които бяха общо-взето управляеми канали, до голяма степен, в момента има пълен хаос от канали заради навлизането на Интернет.
Интернет навлезе и вътре в компаниите с т. нар. интранети. А навън, с огромния брой социални мрежи и с огромния брой информация, която е вътре, стана все по-голям проблем да се задържа вниманието на хората върху една новина.
В момента можем да научим всичко. Например, ако ви интересува спорта волейбол, вие само с няколко клика ще достигнете до информация за правилата, как се прави, за най-добрите по света, кои са най-добрите топки за волейбол и най-добрите екипи. И управлението на това стана много трудно, защото ако сте производител на топки за волейбол, могат да ви атакуват през 100 места и вие трябва да слушате тези сто места, защото дори един недоволен клиент може да бъде чут от 5-10 души, те да го повторят, потретят, и вие да имате проблем с това, че вашите топки вече няма да се продават толкова добре. Там е функцията на човека, който отговаря за комуникациите, дали вътре в компанията или външна агенция няма значение – това е просто логистика, става все по-важна, защото хората вече публично говорят за услугите и за продуктите, публично веднага изявяват задоволство, но в по-голямата си част и недоволство. За целта трябва да се реагира веднага и да можеш да го чуеш, да говориш на езика на потребителя, понякога да признаеш вина, когато продукта ти не отговаря на условията и да можеш да накараш своята компания да вземе мерки, за да отстрани проблема. Така, че ролята става управленска. Обикновено това е роля, която не е на самия отговарящ за това, а на изпълнителния директор. Това е изключително важно, защото влияе на резултата. И става все по-трудно. Но затова пък по интересно.
Коя е успешната стратегия за добра репутация на фирмата?
Успешната бизнес стратегия се базира на информацията. Това е най-основния проблем. Има много модели. Всеки един модел, колкото и тежко да звучи, е поредица от въпроси. Моделите се опитват да включат всички необходими въпроси, на които трябва да се отговори. Вие може да отговорите правилно на въпросите единствено ако знаете какво се случва. И всъщност това е най-трудното, да бъдеш на пазара, да разбираш хората какво харесват и какво не харесват, и това важи както в политиката, така и в икономиката. И ако знаеш как те възприемат, тогава знаеш силните си страни, на които можеш да акцентираш, знаеш слабостите, които или можеш да прикриеш или можеш да се бориш да отстраниш, и чак тогава можеш да прецениш как да комуникираш, на кои проекти да отделиш внимание, къде да се концентрираш. Това е нещо, в което трябва цялата компания да бъде въвлечена в един момент, защото, ако сте компания, и продавате нещо, всеки един служител е комуникатор, дори пред семейството и роднините си. И когато получи въпрос от съседите в неговия блок – кои са най-хубавите вафли, които правите? – всеки трябва да дава един и същи отговор. Отговорът на човека от поточната линия и отговорът на изпълнителния директор на този въпрос трябва да бъде един и същ. За целта трябва да има комуникационен екип, да дава отговорите на основните въпроси на всички вътре в компанията, и оттам вече на неправителствени организации, държавни институции, медии, за да има едно послание. Няма как, ако ви попитат коя е най-хубавата вафла, вие да кажете една, а изпълнителният директор друга. Това значи, че някой не си е свършил работата.
Правилните въпроси са условието за изграждане на успешната бизнес стратегия.
Какъв съвет ще дадете на този, който иска да последва вашият път на предприемач?
Първият най-важен съвет е да осъзнава, че може да се провали. Над 95% от стартиращите компании се провалят, фалират, не успяват да направят продукт, който стига до пазара.
Друго много важно нещо е да може да си признае, че продукта не става, а не да настоява и да вкарва време и пари в продукт, който не се получава. В предприемачеството е много важно като видиш, че нещо не става, да го зачеркнеш и да започнеш отначало, или почти отначало. Обикновено човек трудно признава, че е сгрешил. Защото е много трудно да имаш цялата информация за това как ще реагират хората на това, което тръгваш да правиш, и то може да не им хареса. И за целта трябва много да ги слушаш, да ги питаш - защо избирате чуждото, а не моето, и да се опиташ да станеш по-добър. Това е трудна битка, и не е битка за всеки. Затова предприемачите по принцип са малцинство. Това е поемане на риск, който включва и семейството. Важното е да предприемеш риск, когато си готов. Тръгването с пет долара в джоба е общо взето приказка.
Какво да се направи, за да се задържат талантите?
Истината е, че ние като страна и като народ през последните 30 години загубихме тази битка. Броят на българите в чужбина е огромен, броят на хората, които избират да учат висше образование в чужбина, основно в Европа, също е огромен, и това са обикновено хората, които имат по-добри качества. Ние сме загубили много хора, може би не безвъзвратно, но в момента едва ли има условия голяма част от тях да се върнат.
Не мисля, че има смисъл тази битка да бъде водена. Ние сме в Европейския съюз, преминаваме в общество, в което хората пътуват и сменят страната, в която живеят. България в момента изпитва икономически ръст през последните години основно защото сме част от Европейското пространство. И е факт, че както българите ходят в чужбина, така и чужденци идват у нас. Според мен, това, което ще се случи у нас, колкото и хората да са негативно настроени е, че нещата стават по-добре. Но бавно стават по-добре и стават по-добре за малка част от населението. За съществена част от населението, в която включвам и хората в пенсионна възраст, които са 40% от цялото население, нещата за съжаление стават по-зле. Имаме още проблеми с действието на основни неща за хората – образованието и възможността да получат знания, така, че след това да могат да получат пари срещу тези знания. Според мен това, което ще ни измъкне в един момент е, ако инвестициите в образованието се увеличат. И в място като това (бел. ред. – ВТУ), да има конвертируемо образование, което прави добавена стойност. Много бавно ще се случат нещата. Има малко компании, които дават добри пари в страната, и увеличаването на този брой компании няма да стане изведнъж. Ние практически нямаме безработица – нивото се колебае около 5-6%, и включва хората, които не искат да работят по една или друга причина. Хора няма. Това е проблем.
Въпросът е за привличане на инвеститори тук, за едно добро ниво на инфраструктура, което в последните години се случва. Политически има атаки на тази тема, но това е изключително важно, и в крайна сметка нещата се движат. Може би не толкова бързо, колкото ни се иска, но се движат.
В България прехода приключи по време на правителството на Симеон Сакскобургготски с големите приватизационни сделки в енергетиката. Оттук нататък няма да има революция, няма да има изведнъж подобрение на условията. Ние сме на това ниво, и ще има ръст от 2-3-5 %. Тоя процент обаче не е за всички. За някои е 10 или 25%, за други е 0 или -2%. Това е обществото, което ние сме решили да изградим. И ще бъде трудно, защото активното поколение помага на родителите си. Това е начинът, по който работят нещата. Не е добре, защото родителите ни са работили по 30-40 години, и не получават това, което заслужават. Това го казах в едно интервю преди 20 години, и не се е променило. И след 20 години пак няма да се промени, за жалост. Въпросът е да гледаме откровено на действителността и да признаваме какво е възможно и какво не е възможно. И другото е да признаваме, че губим. Ние загубихме тези милиони хора от 1989 година насам и битката да върнем някои от тях обратно е почти невъзможна.
Интервю на Камелия Джанабетска
