Бронзов барелеф с на бележития търновец Леон Филипов, с размери 1,20/1,50 метра, иска да постави пред църквата „Св. св. Петър и Павел“ във Велико Търново фондация „Градско развитие и културно наследство“. Предложението е внесено от зам.-председателя й Стилян Найденов и ще се разглежда на заседанието на местния парламент, планирано за 30-ти март.
Още: Още една община обяви 3 януари за неучебен ден
Още: Силният вятър спря фериботa при Свищов
Леон Филипов е известен в града като реставратор, дарител и творец на безценни стогодишни макети на исторически забележителности. Един от стожерите на културно-историческото наследство във Велико Търново.
Кой всъщност е Леон Филипов (1880-1976 г.)
Той е роден на 17 март 1880 г. във Велико Търново. През 1888 г. родителите му Мария и Филип Агоп Хараламбиев купуват място в търновската махала „Света Троица“, бивша „Хадьръ-бей”, на днешната улица „Михаил Кефалов” № 11 и строят нова къща, в която преминава животът на видния търновец.
Още: "Възраждане" са втори във Велико Търново, ДПС-Пеевски - трети
Още: Катастрофа блокира десетки коли край Велико Търново: Има пострадали (СНИМКИ)
След като завършва средно образование пра 1900 г. в близката до родната му къща Търновската държавна мъжка гимназия „Свети Кирил”, Леон Филипов прави опит да продължи образованието си в Одеса, което не се осъществява и той започва работа в Търновското окръжно инженерство. Първоначално работи като копист, впоследствие заема длъжността „надзирател по държавните здания” и „чертожник надзирател по архитектурата”. Завършва курс в София за кондуктори при Главна Дирекция на пътищата, благоустройството и сградите.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: С неясен произход: Неприятна миризма тормози жители на Велико Търново
Още: Срещу режима на водата: Няколко села на протест във Велико Търново (СНИМКИ)
След Балканските войни през 1912-1913 г. Леон Филипов отново има желание да продължи образованието си, като изучава архитектура в Мюнхен, но избухването на Първата световна война се явява сериозна пречка. През 1916 г. получава призовка и заминава за фронта. Пра 1935 г. Министерството на обществените сгради и благоустройството му издава удостоверение и му разрешава правото на свободна техническа практика. Още от Велико Търново: Велико Търново ще е домакин на роудшоу "Пътят към твоя успех"
Талантът и професионалната му подготовка се оказват необходими при проектирането и изпълнението на редица обществени сгради и паметници. При възстановяването на мъжката гимназия „Свети Кирил”, след земетресението през 1913 г., Леон Филипов контролира работата по строежа й и с присъщото си творческо мислене изработва моделите на капителите и корнизите. По негов проект се строят казармите на 18-ти Пехотен етърскн полк - внушителният портал, казармената ограда и кухненските сгради, които и досега впечатляват с оригиналната си и прецизна изработка. Контролира строежа на сградата на Сметната палата (бившият Окръжен народен съвет), на площада през хълма Царевец.
Съвместно с архитект Георги Козаров, като членове на туристическо дружество „Трапезица”, са главни инициатори за построяване на туристическа хижа на хълма „Царевец“. Откриването на хижата става на 24 май 1922 г., а окончателното й завършване е през 1926 г. Отново по негови плановете и под ръководството му са изградени павилионите „Независимост” и „цар Калоян” на „Царевец“.
Още: Вижте листата на ДПС - Доган за парламентарните избори на 27 октомври в 4 МИР - Велико Търново
Съществена част от времето си Леон Филипов посвещава на туристическото дело, като е награден и с орден за граждански заслуги за проявена дългогодишна туристическа дейност от цар Борис Ш. Наред с ръководните постове, които заема в настоятелството на дружеството, той не престава да се занимава и с проучвателска, фотографска и реставраторска дейност. Участва в екипа за изработване на първия туристически пътеводител в България, този на Търново (1907 г.) и има значителен принос при изработване на включените в него карти и илюстровани картички.
Като любител на старините и член на Археологическото дружество прави техническото заснемане на археологически обекти на хълма „Трапезица“, изоставени след проучванията през 1909 г. Изготвя списък на архитектурни, археологически и исторически паметници в Търново и Арбанаси, с цел да бъдат реставрирани и запазени.
След катастрофалното земетресение в Търново през 1913 г. по негова инициатива се възстановяват разрушените църкви „Свети Апостоли Петър и Павел” и „Свети 40 мъченици” в Асенова махала. Още: Удостояват четирима със званието "Почетен гражданин на Велико Търново"
Символ на гражданското му съзнание и родолюбие е, че с лични средства възстановява Констанцалиевата къща в Арбанаси, ценен паметник на архитектурата от ХVII в. и я спасява от пълно разрушение, след като търновската община не е в състояние да събере необходимите средства.
Работата му на архитект не се ограничава единствено до историческите паметници в старата столица и през 1921 г. изготвя чертежите на църквата „Света София” в столицата за предстоящото й възстановяване.
През 1924 г. Леон Филипов насочва вниманието си към и друго свято място за българската история - изработва планове за камбанария и артика на църквата „Света Архангел Михаил” в Дряновския манастир. Същата година изработва планове за паметник в Ново село, посветен на отец Матей Преображенскн - Миткалото, участник в националноосвободителното движение, близък приятел на Васил Левски, книжар и просветител.
Любовта на Леон Филипов към историята намира своя израз в Търновското археологическо дружество. Работи на хълма „Трапезица“, скицира и рисува разкритите църкви, които впоследствие претворява в макети. Но може би в най-голяма сила неговата неуморна всеотдайност се вижда в запечатания облик на Възрожденско Търново, с очарователните църкви, къщи, ханове и чешми, които творецът претворява в рисунки и макети. Още: Да се гласува само със "за" и "против" иска единственият чужденец общински съветник
Именно гипсовите му макети, върху които започва да работи през 1966-1907 г., се онова, което може би най-силно впечатлява в многообразието от дейности, с които се занимава. Ценното в тях е, че голяма част от изработените от него архитектурни паметници днес не съществуват и само от макетите му може да се добие представа за облика и архитектурата на възрожденския град.
Запечатани за поколенията са къщи на заможни тьрновци, търговци и предприемачи, конаци на богати турски бейове, на църквите, като обединяващ център и акцент на българските махали, а кривите и тесни улици на възрожденския град обогатява със сътворените чешми, бани и дървени порти.
