За уникален случай от българското ежедневие разказа българският журналист и блогър Татяна Кристи в личния си профил във Facebook. Става въпрос за опит властите да бъдат накарани да си свършат работата и да приберат от улицата агресивно бездомно куче.
По думите на г-жа Кристи, кучето ухапало детето ѝ, докато тя била в чужбина. Оказва се, че кучето не подбира и напада хората в квартала наред. Те подавали сигнали на 112, но нямало никаква реакция.
Г-жа Кристи решила да се запознае "отблизо" с проблема и установила, че кучето изглежда изтормозено и най-вероятно е малтретирано – затова и реагира агресивно. Съответно тя също опитала да потърси помощ на 112, но не се случило нищо. Г-жа Кристи взела по-крути мерки – сигнал до Първо районно полицейско управление, район Одесос, Варна. И следва интересното:
"Казах им, че кучето трябва да се разкара от улицата, защото утре това ще стане новина в националните медии. Хората откликнаха бързо. До десет минути изпратиха двама полицаи. Кучето се беше навряло в една входна площадка и децата го бяха заключили там да не излиза. Пристигат полицаите – показваме им кучето и аз ги питам "какъв е протоколът в такива случаи". Ето го разговорът ни:
- Какво искате от нас?
- Да разкарате кучето.
- Ние нямаме тези правомощия.
- Не ме интересува, разкарайте кучето!
- Госпожо, много сте арогантна!
- Ако не разкарате кучето, утре сте в националните новини!
- Заплашвате ли ни?
- Не, уведомявам ви!
- Дайте ни личната си карта и не може да снимате с телефона си. Изтрийте записа.
- Няма.
- Нарушавате закона като ни снимате без наше съгласие.
- Къде пише в закона?
- Изтрийте записа.
- Няма. Разкарайте кучето.
- Не можем, защото общината трябва да го направи, а сега е извън работно време и ако кучкарникът не работи, ние нищо не можем да направим.
- Не ме интересува. Разкарайте кучето.
- Първо трябва да ви направим проверка на вас като жалбоподател. Много сте арогантна!
- Не ми пука!
- Изтрийте записа!
- Няма!
Половин час ме проверяваха в системата. И разбраха, че съм от Америка.
- Значи сте журналист?
- Да
- Къде работите?
- Слава Богу, не за български медии.
- Много лошо се държите с нас.
- Сигурно е въпрос на мискомуникация...
- Какво??? Вие за прости ли ни смятате?
- Защо?
- Какво е мискомуникация?
- Недоразумение в общуването.
- Няма недоразумение. Вие ни крещите!
- И вашето дете ако беше ухапано, и вие щяхте да крещите.
- А вие къде бяхте като го ухапа кучето?
- В чужбина.
- Ей сега можем да подадем сигнал при социалните за това, че сте неадекватен родител.
- Добре, дерзайте.
- Вие също така нямате подход към животните и не знаете как да се държите с тях!
- Нямам подход.
Междувременно единият от полицаите хваща кучето и го натиква в багажника на полицейската кола.
- Сега направихте това куче мой личен проблем.
- Не ме интересува, разкарахте го от квартала ми!
- Ако се погледнете отстрани, няма да се харесате.
- Върнете ми личната карта и довиждане.
- Не можем, системата още ви проверява.
- Връщайте ми картата, че става лошо! Имате публика (целият квартал се е събрал да гледа сеир)
- Госпожо, за каква публика говорите, това не театър.
- Публика в смисъл – граждани.
- Знам, че ни имате за прости.
- Просто напуснете, довиждане.
- Защо сте толкова арогантна?
- Защото говорим на различни езици!
- Довиждане!
След като полицаите напуснаха сцената с кучето в багажника, децата на квартала започнаха да ме прегръщат, синът ми за първи път излезе да играе с децата от една седмица, а една съседка ми каза: "Заведи го да му леят куршум. Ще те пратя при най-добрата в града!" Мисля да отида, ама не знам дали това е православно....."
