Всеки човек може да се откаже от предлаганата му медицинска помощ, но задължителността на някои ваксинации е изключение, тъй като преследва целите на общественото здраве. Това пише Жан-Ив Но, журналист и доктор по медицина за френското издание Slate.fr.
В сегашната обстановка трябва да се предвиди възникването на новото противостояние между личната свобода и изпълнителната власт, налагат физическа принуда в името на общественото здраве. Как да се наложи, на добра воля или насила, бъдещата ваксина срещу Covid-19?
По данни на анкета на френския институт за обществено мнение, проведена в края на март 2020 година 26% от французите не искат да се ваксинират срещу коронавирус. Процентът на отказите е най-голям при хората между 26-39 години (39%). Около една трета от служителите и работниците също биха отказали ваксинация.Отговорите изразяват всеобщото и нарастващо недоверие към ваксините.
Подобно явление вече доведе до практически резултати - нова поява на морбили във Франция и други европейски страни. Когато целта за изкореняване на морбили беше почти постигната, отслабването на ваксинациите на децата в малка възраст доведе до ръст на заболеваемостта. Това доведе до въвеждането на нова система и изискване на задължителността на някои ваксини за деца до 18 месеца.
Мярката доведе до сериозна полемика от страна на по-големите или по-малките противници на ваксинирането, както и заради потенциалните последици от някои ваксини.Имайки предвид тези факти не е трудно да си представим,че изпълнителната власт може да направи новата ваксина срещу коронавирус задължителна и да я добави към 11-те ваксини за деца до 18-месечна възраст, както и това, че тя ще обхване цялото население, включително и най-възрастните хора.Тогава следва да се припомни, че всеки човек има право да откаже предлаганата му медицинска помощ (в името на уважението към личния живот и физическата неприкосновеност), но задължителността на някои ваксини е едно от изключенията, тъй като тя преследва целите на общественото здравеопазване.
"Как ще се съвместят тази задължителност и принципните откази, изказани от над една четвърт от французите? Ще ги вкарват в затвора или ще ги глобяват? Ще се залага на страховете, предизвикани от пандемията, на опасения, способни да противодействат на антиваксиналните кампании? Кой тогава ще бъде лидер в мненията?", пита френският журналист.
Един от тях вече е широко известен и изрази своите парадоксални убеждения - професор Дидие Раул, специалист по микробилогия. В началото на май в. Paris Match попита Дидие Раул работят ли неговите екипи в инфекциозното отделение на IHU Méditerranée над разработването на ваксина.
"Съвсем не. Ваксините не винаги са правилното решение. Да се намери ваксина от болест, която не е имунизираща... е идиотска задача. Почти 30 млрд. долара бяха похарчени за ваксина срещу ХИВ, вижте резултата! Това не е лабораторна война, а интелектуална. Когато не знаем как да се справим с инфекциозно заболяване, ние го бием с ваксина! Вече е трудно да се направи ваксина срещу грип, какво остава за нов вирус... Честно казано, вероятността от това, че ваксината срещу новата болест ще стане инструмент за обществено здравеопазване, клони към нула. Може би ни очакват изненади, но аз съм скептичен.", обясни Раул.
