България продължава да губи своето най-ценно богатство – хората. Липсват основните фактори за ефективно управление – прозрачност, отчетност и отговорност. Това каза президентът Румен Радев в обръщение от парламентарната трибуна в началото на осмата сесия на 44-ото Народно събрание.
Тесен кръг бетонира своята безконтролна власт, като се затваря, а при такава формула няма просперитет, убеден е президентът.
"Нужна е промяна, която да засили гражданското участие, да направи институциите по прозрачни, да разгърне инициативата. Необходима ни е силна държава с ясна правила и ред, които работят за народа и се спазват от всички. Такава промяна не е по силите на една само партия. Тук виждам ролята на парламента.
Не може да има ефективно управление на държавата, ако няма ефективен контрол. Българското правителство е малкото сред европейските страни, което не следва управленска програма, одобрена от парламента. Необходимо е премиерът да се явява поне веднъж в парламента за отговор на въпроси, които касаят обществото", обобщи Радев.
"Машинното гласуване като гарант за честността на изборите следва да бъде осигурено и то надеждно в нормативно-техническо и експертно отношение. Според мен не само че трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, разбира се при ясни гаранции за неговата неприкосновеност, но трябва да вървим и по-нататък", заяви Радев
Необуздана корупция по високите етажи, ширeщата се престъпност, драматичен срив в преките чуждестранни институции, демографсктата криза - тези проблеми на държавата открои Радев в острото си слово пред депутатитe.
"Времето за промяна неумолимо изтича, така както изтичат българите в чужбина, така както гаснат българските села.
Моят призив е да се концентрират усилията за важни за бъдещето решения. Ако това не се случи или апатията ще ни завладее или улицата ще помете статуквото. Българите очакват вашето отговорно действие", завърши президентът и пожела успех на депутатите.
Очакванията, изказани от президента
1. Не може да има ефективно управление на държавата – а оттам и просперитет, ако няма пълноценен парламентарен контрол над изпълнителната власт.
- Българското правителство е едно от малкото в ЕС, което не следва управленска програма, получила одобрението на парламента след публичен дебат. Би било рационално решение, ако наред със състава на Министерския съвет, министър-председателят предлага за одобрение на Народното събрание и своята управленска програма. Отклоненията от тази програма следва също да се дебатират в парламента, както и правителството да представя ежегоден отчет за дейността си пред Народното събрание.
- Oчевидно имаме необходимост от разпоредба, задължаваща министър-председателя да се явява поне веднъж в месеца в парламентарната зала за отговор на общи въпроси по политиката на правителството. Отказът от блиц-контрола според мен бе отстъпление от демократичните принципи и неговото възстановяване ще бъде стъпка към добрите практики на парламентаризма, към неговите най-добри образци.
- Напълно съм убеден и считам, че българският парламент трябва да пресече, и то още тази година, порочната практика на безконтролно харчене на изкуствено създаван излишък без обосновка и без санкции на парламента. Това, такъв подход, е в разрез с добрите практики и генерира условия за корупция. Надявам се тук сте съгласни с мен. Разбира се, всяко правителство трябва да има оперативна свобода да се разпорежда с бюджета, но тя трябва да бъде в ясно регламентирани рамки и парламентът е този, който трябва да определя тези рамки.
2. Президентът няма никакви правомощия да се намесва в технологията на законотворческия процес, но така и така ме каните – тук съм, и ще споделя своето притеснение и тревожни тенденции. Все повече закони се променят кардинално с преходни и заключителни разпоредби, избягвайки общественото обсъждане и оценката за въздействие. Това внася непредвидимост в законодателния процес и елиминира гражданското участие. Очакванията към българския парламент са за повече прозрачност и предвидимост, което ще бъде от полза и на гражданите, и на бизнеса, и най-вече ще повиши доверието в най-важната институция в страната.
3. Мисля, че отдавна е назрял и моментът за по-голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация. Стъпка в тази посока ще повиши и така необходимата гражданската активност по региони. Към момента общините зависят от благоволението на правителството, което много често се реализира по неясни, а в повечето случаи - тясно партийни критерии, което и да е правителство.
4. Мисля, че усъвършенстването на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление следва да влезе във фокуса на НС. В момента законът в този си вид не позволява ефективно прилагане на инструментите на пряката демокрация – и затова следва да се обмисли разширяването на възможността и облекчаване на условията за гражданско участие.
5. Упорито отклоняваната през годините тема за въвеждането на индивидуална конституционна жалба следва да бъде внимателно обмислена. Защото при балансиран подход, тя може да стане мощен инструмент за граждански контрол над законодателството и управленските решения. Още повече, такава практика е приета в повечето европейски държави и се подкрепя от Венецианската комисия.
6. Настоящата сесия е заредена и с надежди за внасяне на устойчивост в изборния процес. Машинното гласуване, като гарант за честността на изборите, следва да бъде осигурено и то надеждно в нормативно, техническо и експертно отношение.
7. Не само трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност, но трябва да вървим и по-нататък - за обмисляне на законови и конституционни промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от ЕС – а защо не и в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария и т.н. - да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент – каквато е в болшинството от развитите страни. Защото все повече наши сънародници са зад граница и е от изключителна важност не само да не късат духовна връзка с родината – нещо, за което работи усилено и г-жа Йотова, и вие, и българското правителство, но тези хора трябва да бъдат съпричастни и към нашия обществено-политически живот. Голяма част от тях са високообразовани и с престижни професии. Ако им се даде законова възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях опит и знания в страни с много по-развити обществени, политически и икономически системи ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в родината. Това ще способства и за нашите обществено-политически модели да се сближават по-бързо с тези на държавите-членки и да се интегрираме по-пълноценно в ЕС. Не може тези хора да внасят в България повече средства отколкото преките чуждестранни инвестиции, а да не може да участват в българската политика. Не е справедливо!
