37 страници – това представлява проектът за промени в Конституцията дело на партията на Бойко Борисов – ГЕРБ. Този проект вече е депозиран в деловодството на Народното събрание и остава въпросът дали това е нарушение на сегашната Конституция, според която за промяната ѝ трябва под даден проект да има поне 120 депутатски подписа!
Подводни камъни
Може би най-важната предлагана промяна е в чл. 169. Според него, Народното събрание приема нова Конституция - обикновен парламент, не Велико народно събрание. Това може да стане само с мнозинство от четири пети от депутатите, на три различни гласувания в различни дни. Може обаче да стане и с три четвърти мнозинство, ако бъде събрано при две поредни гласувания. А за да се стигне до обсъждане, трябва поне 50% от депутатите и президентът да го поискат, като предвид написаното "и" остава отворен въпросът дали трябва да са половината депутати плюс президентът или може да са само половината депутати и само президентът, поотделно.
В чл. 33, който касае Народното събрание, изрично пише, че мандатът му може да продължи и повече от 4 години, ако сме във война, военно или друго извънредно положение. Припомняме, че извънредно положение беше въведено заради пандемията от коронавирус, а то реално продължава и сега под формата на извънредна епидемична обстановка.
Съгласно предложенията, депутатите в обикновен парламент са 120, а всеки на 21 години и нямащ друго гражданство, както и неосъждан заради престъпление от общ характер, може да стане народен представител. А според чл. 40 депутатите вземат заплата, която се определя от Народното събрание – сега заплатата им е равна на три средни брутни заплати за страната, като за основа се взема средното брутно възнаграждение за последния месец от тримесечието, за което НСИ официално е обявило данни. На всичкото отгоре Народното събрание може да реши и да гласува тайно без нужда това да е специално разписано в Конституцията (чл. 50, ал. 3).
Учудващо или не, но в чл. 53 пише, че Народното събрание установява данъците и определя размера на държавните данъци.
Съдебната власт
В сила остава правомощието на главния прокурор да осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 96, ал. 2). Точно това е ябълка на раздора по отношение на правомощията на обвинител номер едно години наред. Според новите предложения, той може да бъде избран за срок от 5 години и няма право на нов мандат, както и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).
В чл. 53 е записано и, че на всеки 6 месеца главният прокурор представя доклад за дейността си, а парламентът го изслушва и по конкретни дела, ако реши. Не е ясно каква е санкцията при нарушение от страна на главния прокурор.
И още – предвижда се законодателна инициатива да имат Съдебния съвет на съдиите и Съдебния съвет на прокурорите. Тези нови органи на съдебната власт ще заменят сегашния Висш съдебен съвет (ВСС). Органът на съдиите е от 15 членове – 7 се избират от системата, 6 от парламента, а председателите на ВКС и ВАС са по право членове. При прокурорите съветът е от 11 души, 5 са избор на парламента, 5 се избират от прокурорите и следователите, а главният прокурор е член по право. Политическите квоти от парламента влизат в двата съвета с подкрепа на поне две трети от народните представители.
В чл. 124, ал. 1, т.9 е предвиден и статутът на т.нар. индивидуална конституционна жалба - т.е. жалба, която всеки български гражданин да може да внесе. Предвидено е жалбите да са за противоконституционност на закон, с който се нарушават граждански права и свободи.
Що се отнася до президента, има тънкост в избора – там пише, че може да бъде избран кандидат, който е взел повече от половината гласове при избирателна активност над 50%. Ако не са изпълнени тези условия, следва балотаж.
И още
Първият текст, който със сигурност ще предизвика спорове, е този на чл. 18. В него се казва, че гражданските сдружения, включително синдикалните, не може да си поставят политически цели и да вършат политическа дейност, „присъща само на партиите”. Дали това значи, че не може гражданска организация да поиска промяна на закон или дори на самата Конституция?
Интересна е и алинея 5 на чл. 23: Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Чл. 28 пък дава право на чужденци да стават собственици на българска земя, при условия на подписан и ратифициран от страната международен договор.
Изпълнено е желанието на "Обединени патриоти" - според чл. 149, бракът е "доброволен съюз между мъж и жена".
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО!
Още: "Борисов предложи Велико народно събрание и нова Конституция (ВИДЕО)"
