Ще бъдат показани 32 живописни произведения на художника, обхващащи творчеството му между 1922 и 1975 година. Изложбата е съвместна изява на художествените галерии в Стара Загора и Казанлък и на наследниците на художника.
Животът на Васил Тодоров преминава между Казанлък и Стара Загора, между ателието и училищните стаи. Живописта му е посветена на пейзажа и портрета. Организира 14 самостоятелни изложби и пет десетилетия е неотменна част от културния живот на Стара Загора.
Изложбата се открива на 11 декември от 18:00 часа в Художествена галерия - Стара Загора.
Васил Тодоров е роден през на 1893 г. в Казанлък. Образованието си получава в Казанлъшкото педагогическо училище, откъдето е увлечението му по рисуването, подкрепено от художниците Димитър Радойков (1879-1940) и Захари Желев (1868-1942). В юношеството започва и приятелството му с Димитър Чорбаджийски-Чудомир (1890-1967) и Марко Шивачев (1892-1946). През 1915-а завършва педагогическото училище, но войната отлага кандидатстването в Софийската художествена академия. През 1919 г. постъпва в Академията и учи живопис при професорите Стефан Иванов и Харалампи Тачев, а пластика – при проф. Иван Лазаров. След завършването през 1924 г. първоначално е стажант гимназиален преподавател в Казанлък, а есента на същата година открива в родния град първата си самостоятелна изложба. Следващата година е назначен за редовен преподавател по изобразително изкуство в гимназията на Станимака (Асеновград). Природата около града и Родопите засилват интереса му към пейзажа. През 1928 г. вече е учител по рисуване в старозагорската гимназия. Следващите 15 години са наситени с рисуване и участия в колективни изложби, прави и няколко самостоятелни. За най-значима Васил Тодоров смята тази от 1943 г., която показва в Стара Загора и Габрово. През следващите десет години рисува малко и рядко излага свои произведения. Автопортрет, който рисува през 1953-та, събужда отново младежките му амбиции за творчество и поставя начало на третия му период, определян от самия него като “стремеж за синтезиране на формата и освежаване на колорита”.
Пенсионира се през 1957-ма, а през 1961 г. подготвя и представя последната си самостоятелна изложба. Творческата му енергия е завидна - само през 1964 г. създава десетки пейзажи от Стара Загора и Черноморието. Навлизайки в 80-годишнината си, Васил Тодоров поддържа творческия си ритъм. През 1972-ра рисува поредица от пейзажи, посветени на Стара Загора, Созопол и Рига, както и една неочаквана за публиката серия от натюрморти. През 1975-а за последен път излага свои платна в традиционната годишна изложба на старозагорските художници. Умира на 8 октомври 1977 г. в Стара Загора. Основната част от творчеството на Тодоров е притежание на художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Пловдив и наследниците на живописеца.
