В България, по официални данни, от замърсяване на въздуха годишно умират около 14 до 18 хил. души. За сравнение - от катастрофи в България умират около 1000 души. Това каза пред БНР д-р Коста Костов, национален консултант по белодробни болести.
По думите му маските, които хората слагат пред устата си, са утопични, неефективни мерки. Той предложи Столична община да създаде експертен съвет, който да изгради правила и който да има говорител, който при нужда да дава компетентна информация. "Мерките са изцяло в ръцете на институциите, не са по силите на индивидуалния гражданин", добави той.
"София е един от най-замърсените градове в Европа. Индекси за качество на въздуха над 100, каквито са нивата в последните дни, и които често се случват - между 100 и 150, застрашават рисковите групи, предимно болните с хронични белодробни болести, а над 150 застрашават всички, а над 200 са особено опасни", обясни Костов.
За нивата на праховите частици д-р Костов подчерта, че "всичко, което е под 10 микрона влиза дълбоко в белия дроб. Извън газовете, праховите частици са един от огромните рискови параметри, които могат да доведат до хронично изостряне на някои болести. Практически всички хронично болни с белодробни болести са застрашени".
Деница Иванова, зам.-председател на Асоциация „Диабет тип 2“, каза: "Връзката между диабета и въздуха показва колко мащабни могат да бъдат здравните последици, когато живеем в среда със силно замърсен въздух." Асоциацията настоява борбата със замърсяването на въздуха да следва ясна стратегия, да има адекватни и последователни мерки, които да обхващат всички видове замърсители.
Според Иванова действията на Общината са само симулация на дейност.
