Четири пъти е скочил броят на издадените заповеди за незабавна защита от домашно насилие през 2019 г. в сравнение с 2018 г., според данни на МВР, предоставени по запитване на Български хелзинкски комитет(БХК). Заповедите за незабавна защита се издават от съда, разглеждащ делото за домашно насилие, за срока на съдебното производство, когато има данни, че здравето или животът на пострадалите са в пряка, непосредствена или последваща опасност.
През 2017 г. заповедите за незабавна защита са били 575, през 2018 г. - 601, а през 2019 г. броят им нараства до 2338. Това показва систематизираната информация след преглед на налични данни за всички 28 областни дирекции на МВР в страната. Данните са въз основа на решения на съответния съд в районното управление по постоянен адрес на извършителя на домашно насилие.
Четирикратното увеличаване на случаите на незабавна защита обаче не е еквивалентно на четири пъти повече пострадали от домашно насилие, потърсили помощ от съда. Справка със статистиката на Висшия съдебен съвет(ВСС) показва, че през първото шестмесечие на 2019 г. броят на новообразуваните дела по Закона за защита от домашното насилие (1627) са с 21% повече спрямо същия период на предходната година (2053).
Според експертите на БХК от програма “Мониторинг и изследвания”, едно от възможните обяснения за ръста на издадените заповеди би могло да бъде промяна в начина на преценка на съда за това кога са налице данни, че здравето или животът на пострадалите са поставени в опасност. Не без значение са и повишените обществени очаквания към правораздавателните органи да осъществяват по-ефективна превенция и защита от домашно насилие, особено след отказа на правителството през 2018 г. да ратифицира Истанбулската конвенция.
Проблемът с домашното насилие е осъзнат от 79% от българското общество .
В подкрепа на тези обяснения идват резултатите от ново допитване на БХК по темата, извършено като част от количествено национално проучване на “Маркетлинкс” през септември 2019 година.
Общо над три четвърти от запитаните считат, че трябва да се вземат ефективни мерки спрямо домашното насилие (79%). Малко над 55% от тях обясняват тази необходимост с това, че домашното насилие е сериозен проблем, а около една четвърт смятат, че механизмите в момента са неработещи (24%). Под един процент са хората, които смятат, че сега действащите закони са достатъчни.
Само 4% мислят, че такива мерки не са необходими, защото това е проблем, свързан с лични отношения, а под 3% - че не е проблем, който засяга много хора. Малко над 13% нямат мнение по въпроса.
Интересен детайл е че отговорът, че ефективни мерки са необходими, защото проблемът е сериозен, е посочен от 14% повече жени в сравнение с мъжете и от 18-20% повече респонденти в София и големите градове, отколкото в средните и по-малки по размер населени места.
Около две трети от интервюираните изразяват позиция, че е необходимо полицията и съдът да работят по-ефективно (64%). Малко над половината смятат, че трябва да има законодателни промени, които да улеснят превенцията на насилието (52%) Значителен дял от гражданите виждат информационните кампании на цялото население с цел повишаване на нетърпимостта към насилие (44%) и ранното образование относно правата на жените (38%) като важни мерки за справяне с проблема.
Остава сериозен проблемът с проследяването на случаите на домашно насилие в България. От МВР признават, че в страната ни все още липсва единна автоматизирана информационна система, която да събира и обработва данни за домашно насилие, като различните институции и неправителствени организации използват собствени системи за това. Оттам уточняват, че през ноември 2019 г. Главна дирекция „Национална полиция“ е подписала предефиниран проект по Норвежкия финансов механизъм, една от основните дейности по който е изграждане именно на такава информационна система.
МВР няма информация за броя на сигналите си към прокуратура.
Съгласно Наказателния кодекс, неизпълнението на заповедите за защита от домашно насилие е престъпление и МВР има законовото задължение да сигнализира прокуратурата за всеки един такъв случай. От отговора на МВР по ЗДОИ обаче става ясно, че МВР не събира информация и не води вътрешна статистика за броя и честотата на тези сигнали.
