След сериозен и дълъг дебат правната комисия прие на второ четене нови промени в Закона за извънредното положение. Остава обаче да се решават неща и в пленарна зала – особено от гледна точка икономика.
Показателно за нетипичното за парламента ниво на дебата е, че депутатът от БСП Крум Зарков похвали вносителя Красимир Ципов се е вслушал в много от препоръките за редакции на първоначалните предложения.
Може би най-важната промяна от гледна точка функциониране на държавата беше приетият текст - че държавни и местни органи (съвети, комитети, комисии, органи за управление на фондове) могат да заседават дистанционно.
Защита за кредитополучателите и плащане на наеми
Особено проблемен се оказа чл. 6 в параграф 5 от предложените промени в Закона за извънредното положение, защото той де факто касае всички плащания в частния сектор. Съгласно текста до момента се създава предпоставка дори хора и компании, които могат да плащат, да не го правят, защото няма да бъдат принудени – например с наказателна лихва. Ето какво гласи текстът, чиято съдба ще бъде решена утре, 6 април, в пленарна зала: "До отмяна на извънредното положение не се прилагат последици от забава за плащане на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително в случаите, когато вземанията са придобити от други банки или финансови институции, и по договори за лизинг, както и не се прилагат предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи".
В дебата, БСП и ВМРО се противопоставиха на предложенията да има отлагане на наказателни лихви само по кредити и други заемни инструменти единствено от банки и кредитини институции. Затова Искрен Веселинов поиска да има текст, които касае и фирмите за бързи кредити плюс колекторските фирми – да се спре ефективно възможността да правят вземания по време на извънредното положение. Менда Стоянова обаче каза, че с формулировката „договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други)” обхващат и колекторските фирми. Но в крайна сметка беше предложено в параграф 5, чл. 6 да се добави формулировката "и трети лица", за да влязат в закона и колекторските фирми.
Явор Нотев от "Атака" предупреди, че ако не се плаща, се блокира и стопанският живот – когато не се обслужват плащания, се спира стопански оборот. Йордан Цонев от ДПС също подкрепи тази теза и предупреди, че ще бъде увеличена междуфирмената задлъжнялост "в размери, в които не можем да си представим". Но Крум Зарков не се съгласи – само с наемите няма да се вдигне междуфирмената задлъжнялост, а и било единствено за кратко време. Цонев застъпи тезата, че законът трябва да спре некоректните (т.е. тези, които не плащат нарочно), а Зарков – че трябва да окуражи коректните (т.е. тези, които могат по принцип, но не и при извънредното положение). Адвокат Валя Гигова, представител на Висшия адвокатски съвет, се съгласи точно с липсата на специални уточнения – ами ако на работник не се плаща, той как ще си прекрати договора при толкова общ текст?
Същевременно Борис Вангелов от "Обединени патриоти" предложи да не се плаща наем по търговски обекти държавна собственост, които не работят заради извънредното положение. Крум Зарков от БСП обяви, че социалистите подкрепят и поясни, че чрез закона държавата ще бъде принудена да влезе в положението на съответните наемодатели т.е. бизнеса, но колегата му Филип Попов поиска да бъде уточнено, че става въпрос и за общинска собственост.
"Ако някой си мисли, че не дължи наем, е в грешка”, опонира адвокат Валя Гигова, която поиска просто да няма наказателни лихви за неплатен наем по време на извънредното положение. Представляващият ВСС Боян Магдалинчев я подкрепи, който беше категоричен – не може автоматично да се прекрати договор за наем.
В крайна сметка, по предложението на Вангелов беше гласувано така - 9 гласа "за" и 10 гласа "въздържал се", т.е. в пленарна зала е напълно възможно то да не мине, още повече, че от ГЕРБ, чрез Красимир Ципов, посочиха, че в пленарна зала ще подкрепят намаляване на наеми за държавни и общински имоти чрез решения на общински съвети и държавни структури, а не спиране.
Кой пипа в Държавния резерв?
Беше отхвърлено предложение на Корнелия Нинова да може Националният кризисен щаб да отпуска временно болнично и домакинско имущество или друго имущество за многократна употреба от Държавния резерв със санкцията на Министерския съвет (чл. 17а, ал. 2). Причината - вносителят Красимир Ципов посочи, че говорим само за извънредното положение, но Филип Попов от БСП заяви, че сега пишело как може да поиска "държавен орган" чрез Националния оперативен щаб, а това значи един куп органи, включително органи. "Винаги има решение на Министерския съвет по Закона за държавния резерв", опонира Ципов, който обясни, че идеята била всеки държавен орган да иска, но Държавният резерв да прецени. Така остана текстът на ГЕРБ - с искане на държавен орган Държавният резерв да отпуска съответните поискани запаси.
Замяна на лекарства с генерици от фармацевти
Идеята е на лидера на НФСБ Валери Симеонов, като Десислава Атанасова, която сега е депутат, но беше здравен министър, се противопостави аптекар да сменя назначено от лекар лекарство. Тя беше подкрепена активно от председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров, който призова да се прави разлика между лекарства, които се дават само с рецепта и такива, които се дават и без рецепта. Филип Попов от БСП обаче констатира, че и сега в аптеките продават заместващи лекарства, ако нямат наличност от предписано в рецепта. Затова и Маджаров напомни, че всъщност де факто при доплащане от пациента става замяна на едно лекарство с друго, а ако ще доплаща НЗОК – не. Стигна се до предложение по закон пациентът да бъде задължен да се върне при лекаря си да му предпише друго лекарство, ако не може да си намери предписаното първоначално.
В крайна сметка беше отхвърлено фармацевтите да могат да заменят по своя преценка с генерици предписани от лекари лекарства.
Административни срокове и срокове по съдебни дела
Когато гражданин или фирма не може да изпълни свое задължение или действие по административен акт или административна услуга, то по уважителни причини може да бъде постановен нов срок за изпълнение, гласи основата на параграф 3, чл. 4. Адвокат Валя Гигова, която представляваше Висшия адвокатски съвет, обаче попита – какво защитаваме, дали гражданите да си стоят вкъщи и само да ходят до магазина и аптеката по време на извънредното положение или да има бързи действия на администрацията по работата ѝ? Затова тя поиска изрично да се препрати към чл. 90 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), който гласи де факто: "Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган, НО ако всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта, той се изпълнява". Подкрепи я и Крум Зарков, който видя в предложена нова редакция опасност – граждани и фирми изрично да молят за удължаване на срокове, вместо това да става автоматично с 1 месец. Последва реакция – как ще се търсят заинтересовани лица по общи административни актове, а не индивидуални? В крайна сметка решение не беше взето.
"Няма съмнение, че администрацията работи. Ако Агенцията за обществените поръчки има проблем, то той е образователен – че не може да прочете закона", подчерта правосъдният министър Данаил Кирилов.
Тук основният дебат беше за това кои процесуални срокове са спрени и кои не – по търговски и наказателни дела. Адвокат Валя Гигова подчерта, че с предложните промени ще се възобновят някои срокове още в деня на влизане в сила на новите промени. Затова беше предложено да има 7 дни от влизане в сила на закона, за да разберат съответните страни по съответните дела (изброени в приложение към закона, параграф 9 от преходни и заключителни разпоредби), че сроковете им отново почват да текат. То беше прието.
Междувременно, Обединението на свободните адвокати поиска от ВСС да публикува на сайта си всички имейли на всички съдилища, за да може юристите да отправят въпросите си.
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 5 април"
