В днешното предаване "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров ни среща с инж. Александър Тацов - изследовател на историята и познавач на поезията на Вапцаров.
За Вапцаров изследователят казва: „Той е роден 1909 г. в град Банско, тогава част от Османската империя. Само 3 г. след това Банско е присъединено към България и фактически той прекарва съзнателният си живот в царство България, което е свободно, но в неговите произведения, особено по-ранните му и почти във всички македонистки стихотворения непрекъснато се говори, че неговата родина е под робство, че тя е окупирана и страда, като той винаги под своя родина е разбирал не България, а Македония. Не бива да се заблуждаваме, че както се стараят неговите оправдатели да отбележат, че това е било станало след 1934 г., когато Коминтерна одобрява създаването на македонската нация. Напротив, в неговите ранни стихотворения, когато ги е писал още 19-годишен, преди още да постъпи в Морското училище, имаме съвсем ясни податки за неговия македонизъм. Т.е. той не е станал македонист по внушение на комунистическата партия, на която никога не е бил член между другото, а е бил такъв по убеждение. И веднага възниква въпросът: как той е станал убеден комунист, въпреки че не е бил член?“ Още: Манол Глишев: Националните медии трябва да служат на обективната реалност, на националния интерес и на възпитанието на публиката (ВИДЕО)
Тацов споделя, че българите са само частично запознати с поезията на Вапцаров и най-вече със социално-политическата му поезия, която фактически подкрепя комунистическата идеология, но неговите македонистки стихотворения са грижливо укривани и не са достояние на широката публика. Като пример, изобличаващ го като отявлен македонист и антибългарин Тацов дава стихотворение без заглавие в най-старата от тетрадките, писано 1925 г., когато Вапцаров учи в гимназията в Разлог. В стихотворението Вапцаров говори с облаците-чужденци. Той също се възприема като чужденец, защото живее в Царство България, далеч от родината си. „Същото е и това стихотворение № 12 от същата тетрадка, където „неговата младост гине в чужбина“. Той пита в неговата Родина „дали Вардар е печален“, „дали в Търлис кръв се лей“, за бащин дом и т.н. За него родината е един далечен „край страдалец“ и забележете, тази част от Македония, от където е родом той, е свободна, присъединена към България, няма вече Османска окупация, въпреки това за него тя е поробена земя.“
„Тази ранна поезия избягва от погледа на изследователите и на неговите оправдатели, защото там се вижда, че той още от ранните си години е имал македонистки уклон, и то още преди да се създаде официално т.нар. македонска нация. И най-интересното във всичките тези ранни стихове - той, когато споменава родината, я споменава по тройки, едни характерни тройки. Ето например Пинд, Шар и Пирин - това са трите дяла на Македония, които са окупирани, според него, от трите държави – Сърбия, България и Гърция. Той винаги ги споменава по този начин, по един от всеки от окупираните дялове на неговата родина. Те са няколко, може би двайсетина, чисто македонистки стихотворения, където когато се каже за родина, веднага следва описание на географски обекти от Македония и почти винаги те са по тройки.“, казва изследователят. Още: Стефан Ташев: В БНР няма контрол, а някои хора са приватизирали ефира (ВИДЕО)
За да научите кой индоктринира Вапцаров в идеите на комунизма, как от неизвестен поет се превръща в „идол“ и други интересни и укривани факти гледайте разговора на Кънчо Кожухаров с Александър Тацов във видеото:
