В днешното издание на "Видимо и невидимо: Изопачената история", водещият Кънчо Кожухаров и гостът му, изследователят Слави Гавазов, разглеждат темата за действията на България по време на краткотрайното освобождение на Горно Вардарска Македония от сръбска окупация през Първата световна война. Тази част от историята е показателна за сложните взаимоотношения в региона и ролята на България в конфликта.
Гостът припомня, че на 14 октомври 1915 г. българските войски настъпват срещу Сърбия, която вече е сериозно отслабена. Първа армия, командвана от ген. Климент Бояджиев, настъпва към Ниш, докато Втора армия, под ръководството на ген. Георги Тодоров, води Овчеполската операция. В резултат на тези действия Сърбия е сломена като държава, а крал Петър I Караджорджевич и правителството му бягат през Албанските планини към остров Корфу.
Германското командване забранява на българските войски да продължат преследването, което довежда до създаването на Македонския (Солунския) фронт, който остава активен до края на войната. Това изтощава България и оказва значително влияние върху бъдещето на страната. След освобождението на териториите България установява военно управление в новоприсъединените земи. Създадени са три големи военно-инспекционни области с центрове в Скопие, Драма и Ниш. Администрацията е подменена, а управлението е поверено на местни българи, за разлика от сръбските власти, които са били привнесени отвън. Още: Манипулация, власт и влияние: Скритите опасности за европейското бъдеще (ВИДЕО)
Един от най-значимите аспекти на българското управление е възстановяването на образователната и религиозната система. Сръбските учители и свещеници са заменени от български. Българската армия изгражда инфраструктура, включително пътища и железопътни линии, които улесняват снабдяването на фронта. Организирани са военни училища в Скопие и Битоля за подготовка на млади офицери.
Слави Гавазов разказва за организираната през 1916 г. от България научна експедиция в новите територии. Началникът на генералния щаб на Българската войска ген. Константин Жостов се обръща към Българската академия на науките и Софийски университет и предлага да се създаде научна експедиция, която да обходи новоприсъединените земи и да извърши изследвания в няколко направления. Видни български учени с голяма научна палитра като лингвиста проф. Беньо Цонев, етнографа проф. Михаил Арнаудов, Стефан Младенов, Димитър Гаджанов, специалист по стопанска история, географа Анастас Иширков, историка Васил Златарски, археологът Богдан Филов и др., провеждат изследвания върху езика, културата и археологическите паметници. В рамките на експедицията са открити и спасени ръкописи, църковна утвар, ценни артефакти, сред които плащаницата на император Андроник II Палеолог, Охридската патриаршеска корона, богато украсена със злато и скъпоценни камъни и Самуиловия надпис. Още: Д-р Светослав Живков за мита за „изконната британска вражда“ спрямо България (ВИДЕО)
Разкрити са и важни археологически находки, включително некропол в Требенище, съдържащ златни маски и други ценности от VI в. пр.н.е. След войната обаче, сърбите продължават разкопките и представят находките като "македонско съкровище".
Целият разговор гледайте във видеото.
