Американците се интересуват от външната политика, когато икономиката им е в добро състояние. Когато това не е така, те едва я забелязват. Американците трудно биха се безпокоили за Близкия изток, след като не работят в Близкия изток.
През следващите четири години повечето от американските граждани няма да обръщат внимание на това, което се случва извън границите на страната. Но когато отново започнат да обръщат внимание, ще установят, че Америка е на много различно място в много по-различен свят.
Какво ще се случи през следващите четири години, докато американците се борят да намерят работа за себе си и за своите деца?
Големият губещ е Израел. Израел трябва да реши дали практически да приеме ядрен Иран и да запази подкрепата на президента Обама, или да се опита самостоятелно да спре Иран и да рискува да бъде изоставен от американския държавен глава. След няколко месеца в Израел ще се проведат избори и това със сигурност ще бъде решаващ въпрос.
Големият победител е Иран. Обама най-вероятно ще се споразумее с иранския режим. В замяна на това Техеран да спре малко преди да се сдобие с ядрено оръжие президентът ще оттегли санкциите и ще възстанови отношенията. Това ще изглежда като дипломатическа победа за Обама, но в същината си означава, че Иран ще стане ядрена държава и ще може да доминира в богатия на петрол Персийски залив. Световната енергийна сигурност до голяма степен ще бъде в ръцете на Иран.
Голямата въпросителна е Близкият изток. Дали съседите на Иран също ще се насочат към ядрената сфера и ще създадат надпревара в ядреното въоръжение в един от най-опасните и икономически важни райони на света? Или пък ще се помирят с Иран и ще позволят на Техеран да доминира в региона от Ирак до Египет?
Страните от Арабската пролет все повече ще се насочват към хаоса и ислямизма. Те ще обвинят Израел и САЩ за своите икономически проблеми. Докато Америка отстъпва от региона, Израел ще става все по-изолиран. Възможна е нова арабско-израелска война.
Афганистан ще бъде забравено място. Тази война беше изгубена преди много време и президентът Обама ще иска да приключи с нея възможно най-бързо. В минутата, в която американските войници си тръгнат, ако не и по-рано, Афганистан ще потъне в племенна междуетническа гражданска война. Но след като САЩ се изтеглят, американците дори няма и да забелязват.
Изненадата ще дойде от Китай. Администрацията на Обама ще продължи да заема все повече средства, за да разширява американското правителство. Накрая страните, които дават заемите ще поискат нещо в замяна. Най-големият чуждестранен кредитор на САЩ е Китай. Азиатската страна става все по-войнствена и националистическа и най-вероятно ще предизвика американската позиция в западната част на Тихоокеанския регион и контрола на моретата. САЩ ще са намалили своите разходи за отбрана и размера на флота и ще отстъпят пред китайските интереси в региона.
Най-голямата трагедия са ветераните и ранените воини. След две неуспешни войни и икономика, която не се възстановява, Америка ще се оттегли от света и ще изостави своите обещания към своите ветерани и ранени воини. Това се случи след Виетнам и беше рана в душата на Америка. Ние обещахме „никога повече”. За съжаление, други претенденти за правителствени ресурси се оказаха по-големи и по-гръмогласни от американската армия. Те ще получат повече средства за сметка на военните.
Най-голямата промяна ще бъде ролята на Америка в света. В крайна сметка, американската икономика ще се възстанови, въпреки че това най-вероятно няма да стане скоро. Когато това се случи, американците отново ще погледнат извън своите граници. Това, което ще видят, най-вероятно ще е Америка, която по-малко участва в световните въпроси, особено в Близкия изток и Азия. Америка вече няма да е единствената световна суперсила. Няма и да е сред първите, макар, че няма да е и сред последните. Това толкова ли е лошо? Може би, а може би не. Със сигурност светът ще бъде по-различен в сравнение с последните 75 години. Добре дошли в ерата на Обама.
Фокс нюз
