Населението на страната всяка година намалява с около 50 000 души, отчетоха от Националния статистически институт.
Към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз.
Мъжете са 3 395 701 (48.5%), а жените - 3 604 338 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 061 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години.
Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.8%, а на мъжете - 17.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.6%), Габрово (28.6%) и Кюстендил (27.3%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.5%, и Варна - 18.9%
Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.8 години, а в селата - 46.4 години.
Половината от населението на страната (50.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 742 хил. души, или 10.6% от населението на страната.
През 2018 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2017 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.8%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.3%.
РАЖДАЕМОСТ
През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7%.
Броят на живородените момчета (32 144) е с 2 091 по-голям от този на живородените момичета (30 053), или на 1 000 живородени момчета се падат 935 момичета.
В градовете и селата живородени са съответно 46 877 и 15 320 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.1‰ в градовете и 8.3‰ в селата.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.0‰, София (столица) и Ямбол - по 9.8‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 6.3‰, Габрово и Видин - по 6.8‰.
От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 56.2% през 2011 година. През 2018 г. броят на извънбрачните раждания е 36 656, или 58.6% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.0%) е по-висок отколкото в градовете (56.5%). За 78.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.
В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (79.2%) и Ловеч (75.9%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Силистра (49.9), Благоевград (45.1%), Разград (45.0%) и Кърджали (35.9%).
СМЪРТНОСТ
Смъртността сред мъжете (16.5‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.4‰). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1 081 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.8‰) отколкото в градовете (13.2‰).
Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2017 г. е 10.3‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.3‰, Кипър - 7.0‰, и Люксембург - 7.1‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 14.8‰, и Литва - 14.2‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 23.2‰, Монтана - 21.7‰ и Кюстендил - 20.3‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.7‰.
