От създаването си Фондът за безопасност на движението, който се пълни от глобите за шофьорите нарушители, е набрал над половин милиард лева. Но вместо да отиват за същински мерки за обезопасяване на пътищата - поставяне и обновяване на мантинели, знаци, маркировка и др., парите се харчат за покупка на камери и на автомобили за пътната полиция, алармира Институтът за пътна безопасност (ИПБ), пише в. "Сега".
Още: Заради проблем с мрежата: 10 часа пътуват влакове от Варна до София
Още: Нова система за обработка на 2400 багажа на час монтират на летище София
ОЩЕ: Покрай драмата с колите за МВР: Рекордни разходи от Фонда за пътна безопасност
Над 2000 знака по "Хемус
На практика държавата прави порочна схема - не "инвестира" в подобряване на средата за движение, а в допълнителни "капани" за шофьорите, така че да се събират повече глоби. Оправданието е, че глобите дисциплинират, но всъщност най-много бели стават по пътищата заради необезопасени отсечки, липсваща маркировка, сбъркана сигнализация и т.н., твърдят експертите от неправителствената организация.
По трасето на магистрала "Хемус" от София до Варна има над 2000 пътни знака. Ако вземаме разстоянието за 5 часа, това означава, че на всяка минута мозъкът ни трябва да възприема по около 6 знака. Това е крайно затормозващо, затова водачите понякога не спазват знаците, коментира по Нова тв председателят на Института за пътна безопасност Богдан Милчев, който е бивш шеф на КАТ.
Още: Най-важните новини за деня: 6 януари 2025 г.
Още: Къде сме ние между Изтока и Запада? Разговор с проф. Ивайла Попова и проф. Цветелин Степанов (ВИДЕО)
"Скоростният режим е сбъркан, маркировката е така направена, че се уморяваме. По "Хемус" на 22 места има промяна на скоростния режим. Каква магистрала е това?", риторично попита експертът.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Прогноза за времето - 7 януари 2025 г. (вторник)
Още: Костадин Нушев: С решението на ВКС се легализира старостилният разкол
ОЩЕ: Къде са 400 млн. лева за пътна безопасност?
Според него трябва да бъдат забранени мобилните приложения, които предупреждават за камери на КАТ на пътя. Проблемът е, че шофьорите намаляват скоростта само там, а иначе препускат, пренебрегвайки лимитите.
Пълнене на дупки
Проверка на Института за пътна безопасност (ИПБ) показва, че от създаването на Фонда за безопасност на движението по пътищата през 2011 г. до октомври 2024 г. в него са влезли над 591 млн. лв., а са изразходвани едва 122 млн. лв.
Още: Български летателен апарат – 1 година преди братя Райт (ВИДЕО)
Още: Нов исторически рекорд за времето: 2024 г. е била най-топлата за България от близо век
Около 30 млн. лв. са похарчени за покупката на МПС. Беемветата, на които се возят служители на КАТ от юни тази година са купени с пари от този фонд. "Така "пътната безопасност" в България се увеличи 35 пъти с по 374 конски сили. Само че по-голямата част от новия автопарк не се използва за контрол на движението по пътищата", коментира Милчев.
Според ИПБ държавният Фонд за безопасност на движението се управлява като фирма - трупа приходи, харчи колкото може по-малко, за да реализира на края на годината излишък, който да се използва от собственика ѝ - в случая министъра на финансите.
ОЩЕ: МВР не знае с какви пари ще плати последните поръчани луксозни автомобили
От института твърдят, че средства на Фонда неправомерно отиват за попълване на бюджета. "Фондът е бюджетна сметка и ако в края на годината парите от него не са използвани, те се превръщат в бюджетни кредити и се преразпределят в общия кюп на държавния бюджет", обясни пред БНР Георги Гълъбов от ИПБ. Експертите от неправителствената организация призовават МВР и Министерството на финансите, което по силата на Закона за публичните финанси управлява "единната сметка", да прекратят порочната практика средствата на Фонда за безопасност на движението да се използват за други цели.
