"Ако българското общество не е готово да изсипе 20 млрд. лв. за 5-6 години за отбрана - за военни технологии, подновяване на отбранителната индустрия и ефективно включване на нашите сили в структурите на НАТО - ще продължим да имаме армия на книга, но зад това няма да има абсолютно нищо. И нашата сигурност, нашата отбрана ще бъде абсолютно бутафорна".
Това заяви бившият военен министър Велизар Шаламанов по време на дискусията "Отбрана и сигурност на България: какво променя войната в Украйна?". Тя е организирана от гражданската организация БОЛД (Българска общност за либерална демокрация) и целта ѝ е да хвърли светлина върху състоянието на въоръжените сили, службите за сигурност и гражданския контрол над тях, а също и как те се променят заради войната на Русия в Украйна. Това е третото събитие от поредицата "Българските пътища в сянката на войната", в която се анализира влиянието на конфликта върху България.
Доц. Велизар Шаламанов е бивш министър (2014) и зам. министър (1998-2001) на отбраната, бивш директор в НАТО (2009-2017) и народен представител в 45-ия и 46-ия парламент от "Демократична България". Тогава той беше зам.-председател на комисията по отбрана.
ОЩЕ: Бивш министър за Радев: Да се говори за мир, като се игнорира свободата - това е пропаганда
"Предизвикателството от 1999 г. беше, че за да спасим отбраната от тоталния колапс, трябваше от 120-хилядна армия да я намалим на 45 хиляди, да се вдигне бюджетът при гарантирана прозрачност, отчетност и отговорност. Всичко това се случи, но целта бе да се освободят средства за превъоръжаване на армията, защото всичко от армията беше от последните години на Варшавския договор. Сега продължава да си е същото", каза Шаламанов.
„Ако продължаваме да нямаме многонационални сили на нашата територия под натиска на руската пропаганда, няма да се активира и чл. 5 от Договора за НАТО", заяви той. Чл. 5 гласи, че нападението срещу една или няколко от държавите членки на Алианса се счита за атака срещу всички и ще последва ответен отговор.
Шаламанов заяви, че всичко, свързано с отбраната, е въпрос на постоянно усилие, в което трябва и приемственост. "В България, като че ли, това усилие беше концентрирано от 1999 до 2004 г., когато българското знаме се вдигна в щаб-квартирата на НАТО. После превключихме на други теми и отбраната остана настрани. Останалата част от Европа започна да се пробужда през 2014 г., но ние не. Продължихме да спим под руската пропаганда дори след 24 февруари 2022 г.“, заяви той.
"Имаше пробуждане преди влизането в НАТО заради нуждата от изпълняване на критериите за влизане в Алианса – „План 2004“, предлагане на план за членство, отношение като член по време на Косовската криза. Сега се държим де факто като страна извън НАТО, а тогава бяхме извън НАТО, а се държахме като член на Алианса“, каза бившият военен министър.
„Въпросът сега е: Има ли кой да направи реформата?", каза той, тъй като съседни на нас страни я осъществяват. „Помислете си къде бяхме 1999 г. с Иван Костов и Петър Стоянов. Друга ситуация – външен министър Надежда Михайлова, министър на отбраната Георги Ананиев. Сега, нито през 2014, нито през 2022 г. успяха да събудят достатъчно хора с лидерски позиции, които да предложат визия за подкрепа от гражданското общество. То може да подкрепи визия, но не може да създаде тази визия“, твърди Шаламанов.
Според него вместо българските университети да преподават международна сигурност, у нас българските военни училища и академии преподават национална сигурност. „В резултат на това разбирането е коренно изкривено“, смята той.
„През 2021 г. в парламента по тези теми имаше нулев интерес. За първи път ми се случи да ми спре дъхът, когато съм на трибуна, когато трябваше да прочета декларация, свързана с отбраната, сигурността и НАТО, а срещу мен имаше 240 човека, гледащи в различни посоки и мислещи за нещо друго. Това беше шок. Промените идват от парламента, а хората там ги пращат гражданите – те са единствените овластени да упражняват парламентарен контрол“, заяви Шаламанов.
ОЩЕ: Военен експерт: Всяка година българите вадят по 2 млрд. лв. за отбрана, но не знаят какво получават
