Пленумът на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) взе решение да отправи две искания до Конституционния съд. Едното е за даване на задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4, а второто – на чл. 151 от Конституцията на Република България. Върховните съдии приеха и две становища – по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и становище по конституционното дело във връзка с последните промени в Изборния кодекс, съобщиха от ВАС.
Основната цел на искането на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията е да се отговори на въпроса дали е задължително всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Според върховните магистрати конституционната разпоредба не определя ясно и недвусмислено критерия коя дейност представлява правораздаване, всички съдебни актове ли са актове на правораздаването, кои са характеристиките на актовете на правораздаването и какви са конституционните изисквания за тяхната валидност.
Идеята за отправяне на искането на тълкуване на разпоредбата на чл. 141, ал. 4 беше лансирана на първи по време на национална конференция, „За ефективността на правосъдието“ на 31 май т.г., в която участие взе председателят на ВАС Георги Чолаков. Чрез задължителното тълкуване на поставените въпроси ще се изясни значим въпрос, относим към дейността на законодателния орган, за общите и специализираните съдилища и за органите на държавна власт.
„Въпросът за мотивирането на съдебните решения е особено дискусионен в момента. Ако КС допусне искането и направи автентично тълкуване на конституционната норма , това ще даде възможност законодателят да извърши промени в съответните закони, свързани с необходимостта за изготвяне на мотиви към някои съдебни актове. Това ще има голям ефект в посока намаляване на натовареността на цялата съдебна система и като цяло ще доведе до по-бързо правосъдие за гражданите. Става дума за някои видове охранителни и заповедни производства, каквито са например разводите по взаимно съгласие, молбите по гражданската регистрация (смяна на име), установяване на факти (за раждане, смърт, отсъствие). Смятам, че не е необходимо да се изписват подробни мотиви, тъй като в тези случаи нямаме спорещи страни. Достигането на подобна цел е в интерес на обществото и съответства на европейското разбиране за модерно правосъдие”, обясни съдия Чолаков.
Пленумът на съдиите от ВАС взе решение също да отправи искане за даване на задължително тълкуване на чл.151, ал.2, изречение трето от Конституцията на Република България, във връзка с отговорите на въпросите:
1. Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл.151, ал.2 изр.трето от Конституцията на Република България?
2. Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт - решение на Народното събрание (НС) или указ на президента?
3. При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?
Пленумът на съдиите от ВАС прие становище, че искането на Омбудсмана за обявяване на противоконституционност от Конституционния съд на някои текстове от Изборния кодекс, е неоснователно.
