Въпросите за 55 тона от опасния препарат за растителна защита Мокап 10, чиято активна съставка е забранена за употреба в ЕС, не просто не получиха отговори от българските институции, но те панически си го прехвърлиха като горещ картоф. Иронията е в това, че въпросът се отнася наистина за картофите и борбата с вредители по тях – телените червеи, става ясно от разследване на Валя Ахчиева, публикувано в Дефакто.
Преди месец показахме, колко лесно българските власти разрешиха за употреба в България този препарат, въпреки че той е силно токсичен. Разрешението бе дадено по искане на Националната асоциация на картофопроизводителите. Те искат да се разреши употребата на Мокап 10, тъй като картофите им били нападнати от телените червеи.
Така след заповед на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) забраненият в ЕС Мокап 10 беше разрешен за употреба само в 8 области в България. При това, без да има обявена извънредна ситуация там за нападение на телени червеи по картофите и при наличието на още 7 разрешени препарата за борба с тези вредители.
Въпросът е как този препарат се съхранява в България и какви документи за произход има за него. Спомняме си големия взрив в Бейрут през август, миналата година. Тогава загинаха 207 души, а ранени бяха над 6500. Според сведенията взривът е бил причинен от 2750 тона амониев нитрат, който бил конфискуван от ливанското правителство от изоставен кораб, но бил съхраняван в пристанището без необходимите мерки за безопасност.
Оказва се, че в България нито една институция не може да отговори как са пристигнали на територията на страната тези 55 тона Мокап 10, който представлява опасно вещество от първа категория.
Въпроси бяха изпратени до МВР, агенцията за безопасност на храните (БАБХ), екоминистерството (МОСВ). Отговорът бе, че за всичко отговаря БАБХ. Ако станела екокатастрофа, едва тогава отивали на място служители на МОСВ, посочва Ахчиева.
Проблемът е, че служителите на БАБХ не отговарят за това как препаратът е влязъл в България. Не отговарят и за транспортирането на Мокап 10 като опасно вещество. Не отговарят и за евентуално замърсяване с него на околната среда и водите. Не отговарят за това как земеделските производители полагат препарата в почвата. Не отговарят за измерването на плътността на телените червеи по картофите. Не отговарят за спазването на карантинния срок от 80 дни за препарата, докато той е в почвата.
Оказва се, че и Агенция “Митници” няма отношение кога и с какво са пристигнали в България тези 55 тона Мокап. Автомобилът с кашоните от по 15 кг гранулат си е пътувал без проблем по пътищата ни. Тези 55 тона са стока за цели 3 тира, пълни догоре с отровна субстанция. Те са останали невидими за българските контролни органи.
Единствено заместник-директорът на БАБХ Николай Роснев успява да обясни къде са отишли близо 25 тона Мокап 10. Складирани са в склада на фирмата “Агрофарм”, която е дистрибутор на препарата и го е купила от вносителя “КНЕ Сертис”.
Инспекторите по растителна защита от Областната дирекция по безопасност на храните в Пазарджик бяха направили вече проверка в склада на фирмата, В документацията на тази проверка нямаше нито един документ за произхода на внесения препарат. Нямаше сертификат, нито някакъв съпътстващ документ за риск по пътя на стоката от производителя в Нидерландия до склада в Пазарджик. Само един етикет на български език. Това е достатъчно за българските власти.
Офис мениджърът на “Агрофарм” Лазарина Топалова не допусна журналистическия екип с камера, за да се види как изглежда складът дори отвън.
Старши инспекторите по растителна защита в Пазарджик – Таня Цветкова и Драгомир Иванов отказаха да дадат списък на юридическите и физическите лица, които са си купили от склада на дистрибутора въпросния препарат. Само едно име се съобщава – Георги Златанов от село Черногорово. Той бил единственият земеделски производител в Пазарджишкия край, който си е купил 45 кг Мокап за една от нивите си с картофи. Там имало телени червеи – 9 червея на квадратен метър. И на 28 март Мокап-ът бил поставен в почвата.
Златанов потвърди всичко по телефона. Той каза, че складът, в който държи препарата Мокап, се намира в неговия дом. Неговият баща показа нивата – на едни 15 дка със засети картофи в края на месец март вече се виждаха листата им. Там беше забита в пръстта табела с надпис: Отровно”. Но не бяха написани дати – от кога до кога е отровно? Не беше отбелязано кога започва и кога свършва карантинният срок от 80 дни за Мокап 10?
В отговорите на БАБХ не се казва в кои складове се съхранява препарата, но се твърди, че всички проверки са направени и нарушения няма. Как знаят държавните служители, че местата за съхранение на опасното вещество са без нарушения, а в същото време не знаят кои са местата?!
Държавен фонд “Земеделие” предостави пълната информация за земеделски производители, на които са изплатени пари като помощи по Програмата за борба с телените червеи за закупуване на Мокап 10. Така станаха ясни любопитни факти.
По думите на председателя на Националната асоциация на картофопроизводителите – Тодор Джиков, препаратът е разрешен за спешна употреба в някои области, защото е най-ефективен срещу телените червеи. Но какво виждаме в данните на ДФ “Земеделие”?
Фактите сочат, че през 2016-а, 2017-а и 2018-а, вероятно картофите в различните региони на България не са били нападнати фатално от телените червеи, след като само трима души са си купили Мокап 10.
2019-а е годината, в която Европейската комисия забранява за употреба опасното вещество Етопрофос, съдържащо се в Мокап 10. Страните имат гратисен период да прекратят употребата му. Изведнъж в България картофите са нападнати от много телени червеи. Има списък с 87 физически и юридически лица, които получават общо над 719 хиляди лева само за закупен Мокап 10. Това е малко по-малко от половината от общите помощи за борба с телените червеи
През 2020 г., когато изтича и гратисният период за употреба на забранения препарат, в България нападението на телените червеи би трябвало да е било още по-страховито, защото са купени 55 тона за над 1 милион лева. Това са повече от 60 процента от общата сума по Програмата за борба с телените червеи. В списъка откриваме и фирмата на Тодор Джиков – “Фермер 2005”, получила над 23 хиляди лева. Откриваме и съпругата му – Мадлен Джикова, получила за Мокап 10 над 18 хиляди лева. И брат му – Светослав Джиков, също е получил пари за Мокап 10 – над 8 хиляди лева.
През 2019 година – същата година на забраната на препарата, Тодор Джиков е избран за съветник на заместник-министъра на земеделието Чавдар Маринов. Така Асоциацията на картофопроизводителите става близка на властта.
Колко много Мокап 10 е продаден в България, точно в годините, след неговата забрана в ЕС… Колко много телени червеи по картофите са се появили точно тогава… И сега има много телени червеи, през 2021 г., когато българските власти го разрешиха за употреба само в 8 области, въпреки че има още 7 препарата за борба с тези вредители. Колко лесно е в България да се разреши нещо, което е забранено в целия ЕС.
Едно сдружение на земеделски производители пише писмо на контролния орган, че има необходимост от един забранен препарат, който е и опасно вещество от първа категория. И получават одобрение от контролния орган. Разрешават го за България. А после фирмата на председателя на сдружението и роднините му, както и членове на същото сдружение, получават пари за закупуването на същия препарат като помощи от националния бюджет, посочва още Ахчиева.
