Допустима ли е вечна полицейска регистрация, каквато е на практика тя за всеки осъждан в България, независимо от престъплението, което е извършил и от времето, което е минало след изтърпяване на наказанието? На този въпрос се очаква да даде отговор Съдът на Европейския съюз (СЕС), пише сайтът Lex.bg.
Той е бил поставен пред него от състав на Върховния административен съд (ВАС), който е установил, че Законът за МВР не предвижда възможност за заличаване на полицейската регистрация, дори и след настъпване на реабилитация. Същевременно, правото на ЕС изисква личните данни да не се съхраняват за период по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват и изисква администраторът им – в случая МВР, да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед.
Това е трето запитване, което българските съдии отправят пред съда в Люксембург, във връзка с това как у нас се обработват и използват данните, събрани във връзка с преследването на престъпления (виж тук и тук).
Правният портал припомня, че Специализираният наказателен съд отправи питане за автоматизма на полицейската регистрация на всеки с обвинение за умишлено престъпление от общ характер и лишаването на съда от всякаква възможност за преценка на основателността, когато разпорежда принудителното ѝ извършване (повече виж тук). Преди това този проблем беше поставен пред ВАС, като адвокат атакува текст от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (виж тук). Делото обаче беше спряно, защото върховните съдии установиха, че той произхожда от самия Закон за МВР и затова оспориха разпоредбите за полицейската регистрация в него пред Конституционния съд (виж тук). Конституционните съдии пък отхвърлиха искането им заради неизяснено приложимо право на ЕС (виж тук). Така сега по отношение на принудителната полицейска регистрация се чака произнасянето на СЕС, но преди той да излезе с решение, ВАС постави пред него и проблема с практически вечната регистрация на осъжданите.
Повод за сезирането на съда в Люксембург е искането на осъден за лъжесвидетелстване да бъде заличена полицейската му регистрация. Мъжът е осъден на една година пробация и я е изтърпял на 14 март 2018 г. На 15 юли 2020 г. подава искане до полицията в Казанлък регистрацията му да бъде премахната, тъй като реабилитацията му е настъпила на 14 март 2020 г.
МВР отказва, като изтъква, че „осъждането с влязла в сила присъда не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6 ЗМВР (разпоредбата виж в карето), включително и при настъпила реабилитация“.
Следва жалба до Административен съд София-град (АССГ), който потвърждава отказа за заличаване на регистрацията. Той също изтъква, че „реабилитацията не е сред изрично изброените в закона основания за снемане на полицейската регистрация и доколкото последната има различна цел (чл. 27 ЗМВР да обезпечи националната сигурност, противодействието на престъпността и опазването на обществения ред) от тази на реабилитацията – да заличи осъждането и занапред последиците от него, свързани със самото осъждане, то основанията не могат да се тълкуват разширително“. АССГ подчертава, че ЗМВР е специален по отношение на общите норми в областта на защита на личните данни и затова е невъзможно да бъде свалена полицейската регистрация на основания, различни от посочените в него.
Осъжданият мъж от Казанлък обаче се позовава на Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Той изтъква, че според нея не може да съществува безкраен срок за съхраняване на личните данни, а в случая с осъжданите в България се получава именно това.
Така казусът стига до върховните съдии Виолета Главинова (председател на състава), Галина Карагьозова и Полина Богданова (докладчик), които решават да отправят преюдициално запитване до СЕС.
Пред съда в Люксембург те сочат, че полицейската регистрация в същността си е обработване на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, или за предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. Българското законодателство позволява при определени предпоставки полицейска регистрация да бъде снета, но между тях не фигурира настъпила реабилитация. „Следователно не може да се стигне до снемане на регистрацията в тази хипотеза, а нито една от другите не би могла да бъде приложена“, пише съставът на ВАС.
