На има-няма 20 км от София, в Искърското дефиле, се намира китното село Владо Тричков. Разположено от двете страни на реката, обградено от зелени гори и високи чукари, гостите на селото получават спазено обещание за чист въздух и тишина, нарушавана само от преминаващите в ниското влакове.
Така идилично изглежда Владо Тричков, когато преминеш през селото или гостуваш за час-два на приятели. Заговориш ли се обаче с местните, не остава и помен от идилията особено ако попиташ къде можеш да си измиеш ръцете или плода, който си откъснал от близката овошка.
Оказва се, че селото едва на половина е водоснабдено от местното ВиК, а останалата част разчита на частни каптажи. Иначе казано, заради особения си релеф и трайно настанилите се летни горещини в последните години селото доста често жадува. Режим на водата има почти всяко лято. 12 часа има вода на чешмите на едната част от селото, после 12 часа се пълни каптажът на ВиК София област, на другия ден идва ред на другата част, после пак малко пълнене на каптажа. Всяко домакинство получава вода 12 часа, а следващите 36 часа стои на сухо.
Вероятно на много от читателите би им било трудно да си представят какво е в 21. век да няма с какво да се изкъпят, да си изперат дрехите, да си измият чинията или да завъртят кранчето и оттам да не потече дори глътка вода.
Режим на водата има в българските населени места, които не се захранват от язовири.
Владо Тричков има обаче още една особеност с водата. Не само че хората я виждат за по-кратко от отредените им 12 часа, но когато я има, е мътна до кална.
Местните хора обясняват тинята, която тече от чешмите им, с намалелия дебит на вода в каптажа. Вече са свикнали с тази гледка и не се впечатляват, но се чудят защо плащат по 0,80 - 0,90 лева за кубик „вода" на дружеството, което стопанисва мрежата. Отговорът на местния водопроводчик, който е и главен отговорник за спирането и пускането на крановете за разпределяне на водния поток, е прост - за да се плащат ремонтите на авариралите тръби.
Постоянните жители, които са около 1000 или най-много 2000 заедно с тези, регистрирани по „настоящ адрес", казват, че водата е с ниско качество и през останалото време от годината. Но най-тежко е положението между пролетта и късната есен, когато иначе малкото селце набъбва до 6-хилядно селище. Това са хората, които са си закупили имоти, използват ги за вили, но нека не забравяме, че те също се къпят, имат градини, някои си поливат райграса, а една по-малка част си пълнят и басейна в двора. От същата тази вода, която почти липсва.
Вероятно е ясно, че принципът на тръбите във водопреносната мрежа е един - навсякъде и основно се разчита освен на спирателни кранове, също и на гравитацията. Тогава би било обяснимо и какъв е ефектът на това комшията, който се намира по-ниско по ската, да сложи маркуча, за да си полее градината.
Картината вече трябва да е доста живописна, дори да изглежда невъзможна в 21. век.
Тук идва другият въпрос. За отговорността. Тази на институциите и тази на хората.
Институциите (разбирайте ВиК и община Своге) знаят проблемите на местните. Наясно са с безводието, с лошото качество на водата, с разбитата инфраструктура (за последното ВиК-то пак помага), но не могат да направят нищо.
Зам.-кметът на Община Своге Георги Петков обясни за Агенция КРОСС, че е поставял тези проблеми на вниманието на водното дружество, но освен конфронтация с отговорните друго не е постигнал. „Дружеството все няма пари дори когато отиват на авария, след като я отстранят не си ремонтират улицата, както би трябвало да постъпят. Ние от общината се стараем, доколкото е възможно, да поправяме, за да няма напрежение сред хората", казва той.
Според Петков основният проблем, който води до липсата на вода, е малкият дебит на каптажите. „Водата в тях е малко, а хората стават все повече, лятото общо взето не ни достига водата. Частите на селото, които са свързани с ВиК, си плащат за водата, а дружеството носи отговорност за почистването на каптажите, за смяната на водопроводи, но реално нищо няма на лице. Останалите каптажи са частни. Масово хората не плащат за тази вода, нямат водомери, съответно и никой не я стопанисва, пречиства и поддържа каптажите", каза зам.-кметът.
Той обясни, че в момента върви кампания - всички частни каптажи, които не се експлоатират от ВиК, да се актуват като общински, след което да се събира законово някаква такса за поддръжка на инсталацията. „Дори в момента идват молби и оплаквания в общината за подмяна на маркуч, за почистване на каптаж и ние го правим, но средствата за това идват от общинския бюджет. Той, за съжаление, е малък, тъй като и регистрираните жители са малко", коментира Петков. Зам.-кметът каза, че вероятно до края на годината ще започне актуването на каптажите, което поне е нещо на фона на нищоправенето години наред.
Ето тук идва отговорността и на жителите. За да се случат нещата, ще се наложи те да плащат малка такса, за да получават вода, а от общината да се грижат за подмяната на тръби, за почистване и т.н. Много от местните си казват, че не искат да им се събират пари, че не желаят да плащат и че институциите са длъжни да им подсигурят вода. Парадоксалното е, че в момента едни хора плащат по 90 стотинки на ВиК дружеството, за да им тече кал от чешмите, а други не плащат нищо, но смятат, че някой е длъжен да им доведе, пречисти вода и да им поддържа тръбите. Единствената утеха за първите, е че имат право на обезщетение за негодната вода. За целта трябва да си пуснат жалба във водното дружество, които да направят проверка и евентуално да се произнесат за компенсацията.
Решението на този мръсен и жаден проблем е в един проект, който в момента по-скоро е само красив слух. Кметът на населеното място Иван Николов нееднократно е казвал, че общината работи по проект за 300 хил. лева, с който да бъде доведена вода до селото. Към момента не е ясно на какъв етап е той.
Вторият вариант на местните е да се съгласят след актуването на каптажите да заплатят дребна такса, така че да получават вода по-редовно и да не е кална.
А третият е да се молят на боговете за дъжд, за да се напълнят каптажите.
Докато някое от трите стане факт, на местните им остава да се запасят с повече съдове за вода за битови нужди и с бутилирана за пиене. И всичко това в 21. век, на 18 км от София.
Източник: Агенция КРОСС
