Доверието в Националния оперативен щаб с борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35% казват „не“. Това каза пред Нова телевизия изпълнителният директор на Галъп Интернешънъл Първан Симеонов.
Още: Без внос на работна ръка няма да минем: Евтим Милошев за проблемите в туризма
Още: Жълт код за значителни валежи в девет области
Когато българите са уплашени, расте доверието в Щаба. Има настроения за отхлабване на мерките, хората искат по-леки мерки и стават по-нетърпеливи. Расте декларираното желание за ваксиниране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега 36% искат, а 41% са против, т.е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега. 3% смятат себе си за ваксинирани.
Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат. Разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса.
Не бива обаче да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен.
Още: Кой има имен ден днес, 23 декември 2024 г. Честито!
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Най-силно искат ваксина най-възрастните. Там следва да е явно и основният таргет в идните седмици.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
Разбира се, меродавни накрая ще са данните от медицинската статистика. Не по-малко важни обаче са масовите настроения. Именно те създават обществено предразположение и правят един процес привлекателен. И това е важно за такива процеси като ваксинацията.
Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо. Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги. Останалите се колебаят.
Данните, разбира се, съдържат и известен пожелателен компонент. Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение. Така беше в дълги периоди от есента, а и сега. Изследователският опит от есента пък показа, че с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв. Или поне засега.
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46% казват, че страната ни се справя добре, а 42% – зле. Има и известен процент, които не могат да определят.
Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър. Може би – и защото те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката. Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в „алтернативните“ разкази по темата – както редица изследвания назад във времето показаха.
Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху нейния общополитически образ. Когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът мисли доста критично към оперативната си власт. Тази критика отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.
В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор. Особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции – президент, председател на Народното събрание, премиер.
Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг (доверие минус недоверие). От известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас. Практически всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. На практика идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.
Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов: 23%. Рейтингът е минусов (–41), но все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности у нас. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която партия ГЕРБ разви в годините.
В немалка степен се дължи и на ситуационните "добавки" доверие, които Борисов получи в първия етап на коронавируса у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, но със сигурност са помогнали то да не стигне до критични нива, след като през лятото спадна.
Данните са от изследвания "лице в лице" с таблети, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари и 1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души.
