Вчера Вселенската патриаршия взе решение да признае Македонската православна църква като Охридска архиепископия. В същото време пък Руската православна църква признава каноничните права на Сръбската православна църква. Как да тълкуваме това раздвижване по въпроса с православната църква в Северна Македония коментира пред Actualno.com историкът проф. Пламен Павлов.
Проф. Павлов: Църковната организация в България и в югозападните земи има едни и същи корени
Професорът обърна внимание, че Константинополската църква е първа между равни. Според него от канонична гледна точка решението на Константинополския патриарх Вертоломей от вчера не е издържано. „От друга страна станалото - станало. Нещо подобно беше приложено спрямо Киевската църква от Вартоломей. Въпросът е какво прави Българската църква. Засега не виждаме реакция от нейна страна. Тази ситуация би трябвало да послужи за повод да се активизира диалога между София и Охрид“, изтъкна проф. Павлов.
Проф. Павлов подчерта, че Охридската архиепископия, каквато в момента узаконява Цариградският патриарх, е наречена във всички документи Охридска архиепископия на цяла България. Нейните архиепископи се подписват като български архиепископи. „Нещо, което негово светейшество Вартоломей много добре знае, но не виждаме да го признава. Явно това не отговаря на неговите чисто политически интереси. След като вярата е на първо място, трябва и истината да бъде на първо място“, допълни о ще проф. Павлов.
Професорът счита, че е погрешен възгледът, който доминира в Република Северна Македония, че Охридската архиепископия е създадена в 1019 г. с няколко новели и грамоти на Василий II,т.е. че става дума за новоучредена църква.
„Понякога се изтъква аргумента, че на тази територия е имало Архиепископия на Първа Юстиниана. Това, което прави в 1019 г. Василий II, на практика не е признание. То е промяна на статута на тази църква от Българска патриаршия в Българска архиепископия. Това е ясно казано самите документи. Човек като ги прочете може да види, че Василий II просто променя статута на нещо, което съществува. Няма нова църква в 1019 г. От тази гледна точка това, което прави Вартоломей, е напълно излишно от гледна точка на традиция, тъй като Българската църква е призната като автономна, после и като автокефална на VIII Събор в 870 г., в който участват папски представители“, каза той.
Историкът подчерта, че е безспорен българският произход на Охридската архиепископия
„В грамотите на Василий от 1019 и 1020 г. ясно е казано, че това е същата църква, която е била при българските царе Петър и Самуил, че остават същите епископи. Те получават някои разширени права, за да бъде привлечено населението на покорена България към Византия. Става въпрос за периода след завладяването на България от Византия през 1018 г. Тогава император Василий II унищожава българската държава, но запазва българската църква, за да си създаде известна опора в новозавладените земи. До 1767 г., когато е ликвидирана от фанариотите, винаги е наричана църква на Охрид и на цяла България“, заяви още проф. Павлов.
По думите му в тази църква нахлува гръцко духовенство, като това се дължи на сложната политическа съдба на земите в Македония. Проф. Павлов обясни, че въпреки това има образци на българско мислене и църквата е наричана „пристанище на цяла България“, „гордост на цяла България“.
„Нейните архиепископи даже, когато са гърци, дори византийци от Константинопол, какъвто е патриарх Вартоломей, пишат жития на св. Климен Охридски. Благодарение на Теофилакт имаме най-много данни за светия цар Борис – Михаил. Тази църква винаги е била българска. Това, което признава патриарх Вартоломей е уязвимо от историческа гледна точка, но то е уязвимо от гледна точка на самата същност на църквата, а тя е на наследник на патриаршията на Първото българско царство. Църковната организация в България и в югозападните земи има едни и същи корени и те са в Плиска, Велики Преслав и Дръстър(Силистра). Самите византийски автори дори архиепископи като Йоан Комнин признават, че някога патриарх Дамян е избягал от Дръстър при византийската окупация в 971 г. и се е преместил в Средец. После неговите приемници поради войната между България и Византия, продължила близо 50 години, преместват средището в други градове, докато най-накрая става Охрид“, обясни проф. Павлов.
Проф. Павлов: Позицията на Руската православна църква е абсолютно враждебна към православните ни събратя в Северна Македония
По повод признанието от страна на Руската православна църква на каноничните права на Сръбската православна църква в Северна Македония, историкът припомни какво се случва с епархиите на църквата в Северна Македония, които са отнети от Българската екзархия. Той поясни, че те са са взети насилствено от страна на Сръбската православна църква, която после става патриаршия. „От Русия не за първи път се носят тези гласове, че ако Македония иска да решава нещо трябва да го решава с Белград. Подобно нещо митрополит Иларион Алфеев веднъж заяви даже в София преди близо 15 години, което е недопустимо от моя гледна точка. Значи Москва в случая действа заедно с Белград против Скопие. Това някой в Република Северна Македония трябва най-накрая да го разбере. Тази позиция на Руската православна църква е абсолютно враждебна към нашите православни сънародници и събратя в Република Северна Македония", смята проф. Павлов.
Историкът призова Българската православна църква да прояви характер и да възобнови диалога София – Охрид
„Българската църква трябва да прояви характер. Няма пречка тя да има нормален диалог с Охрид и да използва тази ситуация, като пак отново изяви своите права. Нашата църква е наследник на Охридската архиепископрия, това е казано в самия устав. Струва ми се, че дори в тази ситуация, която не бих казал, че е най-съобразената с историческатат истина, Българската църква стига да има отговорност и воля пред вярата, пред истината и общото бъдеще на България и Република Северна Македония трябва да действа и да възобнови един интензивен диалог с нашите сънродници там“, каза още историкът.
Манипулирано ли е преброяването в Република Северна Македония - четете ТУК.
