"Погледът към историята не пречи на настоящето и на бъдещето, дотолкова, доколкото не става въпрос за спор, не става въпрос за настояване, не става въпрос за изкуствена претенция, а става въпрос за изключително ясни и бих казал 100 процента доказуеми исторически факти". Това каза в предаването "Лице в лице” историкът проф. Петър Стоянович по въпроса за отношенията между България и Северна Македония.
"Тук не става въпрос между двете държави да е възникнал изведнъж спор дали е имало геноцид тук и там, къде минава границата и т.н. Това е нещо, което е свързано с многовековна история, изучавана от изключително сериозни, десетки, да не кажа стотици, историци и други учени. В един момент,когато една напълно исторически случайно създадена държава и всъщност новоизмислена нация и език, и всичко останало, е съвсем естествено според мен да се стигне до този момент, тъй като, ако в момента Скопие, независимо от това кой е там на власт, застане на друга позиция, първо ще го бият, зависи дали той е управляващ или е опозиционер, и второ – той никога повече няма да може да застане под каквато и да е форма пред или начело на своите сънародници поради факта, че той е длъжен да възпроизвежда този мит – митът държава Македония, нация Македония, език македонски и т.н", категоричен е проф. Стоянович.
"Ако България беше държавата, която беше застанала напряко с името, може би отдавна тази съседна на нас държава щеше да има друго име и щеше да си върви по пътя безпроблемно. Но казвам го с огромно съжаление, България не е Гърция, в смисъла на своята държавност, отстояване на национални интереси и последователност – няма как да ги стигнем и досега. За разлика от нас, Гърция има много ясна политика още от края на 19-ти век как да се променят нещата на Балканите и постепенно през войните, през съюзи, през отстъпки, през огромно национално търпение и финансиране, разбира се, тя успява да постигне своя максимум", каза още историкът.
"Няма как да очакваме нито от Белград, нито от Атина, нито от Скопие някой по някакъв начин да ни даде, подари, потупа по рамото от едната симпатия и от това, че признава нещо, което независимо дали е доказано или не, е иманентно българско. Всичко става с продължителни усилия, с бой, в хубавия, дипломатически смисъл на думата, и никой никому нещо не е дарил, още по-малко това ще стане с днешния ни спор между София и Скопие, тъй като най-сетне България, случайно станала членка на ЕС преди няколко години, най-сетне може да има правото да се държи като равноправна европейска държава", смята още проф. Стоянович.
"Много се надявам българските управници и опозицията най-сетне в относително макар и в разностроен хор, но в един глас да застанат зад една единни българска позиция и да подкрепят нещо съвсем естествено, независимо от това дали някой в голямата европейска гора грачи от по-високите дървета срещу нашата кауза. Това е било винаги и ще продължава да бъде, не е страшно. Много по-удобно е, когато в един правителствен инструмент единият играе доброто, а другият лошото ченге. Когато един пробутва една по-войнствена кауза, а друг я отстоява в един по-мек начин, но е много грешно държавната политика да бъде оставена с един или с няколко говорители в стила на министър Каракачанов, защото по този начин се показва, че някаква част от нацията, някаква част от политическия елит, някаква част от българите искат тази уж крайност, а останалите са много добри и покорни раби Божии и очакват да видят какво ще каже Брюксел", каза още проф. Стоянович.
