Нормативният хаос, в който съществуват апартаментните комплекси по курортите, лишава хазната всяка година от 60 до 100 млн. евро приход само от несъбраното ДДС. Това заявиха за 24 часа строителни предприемачи и инвеститори в такива комплекси, обединени от Камарата на строителите в България, Националната асоциация на строителните предприемачи, Българската инвестиционно-строителна асоциация), Съюза на собствениците в Слънчев бряг и др. Те са написали отворено писмо до премиера, МРРБ и други ведомства с призив да се направят законови промени, които да урегулират този тип комплекси.
Проблемите, които създава стопанисването им, са много. Един от тях - собствениците на жилища, които често са чужденци, ги дават под наем на свои сънародници, без това да се декларира никъде. “Руснаците обикновено казват, че това са техни роднини и не плащат нищо, но това не е вярно. Така само община Несебър губи по 10 млн. евро годишно от неплатена туристическа такса и невнесено ДДС, да не говорим за нелоялната конкуренция на хотелите”, каза председателят на БИСА Георги Димитров.
Около 70% от сградите, построени по Черноморието и в планинските ни курорти след 2005 г., са именно такъв тип комплекси. Разрешителното за техния строеж е за сграда със сезонно обитаване и който купува апартамент в нея, не притежава идеална част от земята – тя остава на инвеститора. Такива апартаменти са купени от около 500 хил. чужденци, 350 хил. от които са руснаци. Те също нямат право да притежават земя и на практика имат нотариално заверен договор за покупка на жилището, а не нотариален акт. В тези договори има срочни клаузи, според които собственикът плаща такса за поддръжката на инфраструктурата. Няма обаче законов текст, който да указва ясно, че когато тези срокове изтекат, те трябва да се преподпишат и мнозина отказват.
“Не че ние искаме да събираме до гроб някакви пари, но в тези комплекси има басейни, детски площадки, озеленяване – всичко това не може да се поддържа безплатно”, каза Димитров. Таксите за управление и поддръжка са от 6 до 20 евро на кв. метър годишно за ваканционните комплекси. За един средноголям апартамент с една спалня например таксата излиза към 500-700 евро годишно, което е една от най-ниските цени в Европа. Предприемачът Георги Георгиев разказа за свой колега, който също има апартаментен комплекс на морето и собствениците на жилища масово отказали да плащат за поддръжка. “Накрая му писна, източи водата от басейните и докара няколко самосвала с пясък да ги зарият, защото иначе само трупаха разходи”, каза Димитров.
Появил се още един проблем – Законът за управление на етажната собственост е твърде либерален по отношение на провеждането и регистрирането на общи събрания и техните решения в местните общини. Достатъчно е някой да отиде в общината и да я уведоми и тя веднага вписва решението, от което се възползват някои собственици на жилища. Георги Димитров разказа за случай в изграден от самия него комплекс – един от собствениците направил призрачно общо събрание, назначил себе си за управител и уведомил всички останали, че занапред той ще събира таксите за поддръжка. “Обърнах се към прокуратурата в Несебър и се оказа, че там имат и други подобни случаи. А според нашето законодателство нарушител може да се призове само по местожителство и в случая, тъй като става въпрос за чужденец, трябва да чакаме 2 години само за това”, разказа предприемачът. От МРРБ коментираха пред “24 часа”, че вече се изготвят промени в закона, които да обвържат притежателите на жилища в такива комплекси със задължения, както и че се предвижда по-голям контрол върху дружествата, които управляват ваканционни комплекси.
