Новият правосъден министър може да се казва Екатерина Захариева. Такова предположение изказа пред “Евроком” съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов.
По думите на Иванов, Захариева е сред малкото юристи в партия ГЕРБ и освен това в момента в ресора й попада правосъдната реформа, което може да се използва като основание именно тя да наследи на поста Данаил Кирилов, който по-рано днес подаде оставката си.
Иванов отрече да е наричал някога с обидни прозвища правосъдния министър в оставка Данаил Кирилов, както и да му е лепнал прякора "Барни Ръбъл". "Не съм наричал никога Барни Ръбъл Данаил Кирилов.
Аз протестирам за това, че той защитава правата на Ахмед Доган в Росенец. Никога не съм говорил за "Семейство Флинтстоун", а за "фамилията" Борисов-Гешев", каза още Христо Иванов.
Преди време в ефира на bTV Захариева обяви, че не би останала в експертен кабинет без лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да е премиер.
Друг възможен вариант според медийни публикации е шефката на Комисията по правни въпроси Анна Александрова. Тя оглави Комисията през април миналата година, след като нейният председател Данаил Кирилов стана правосъден министър.
Тя не е от най-популярните лица на ГЕРБ, но според информацията Десислава Атанасова и Димитър Лазаров категорично отказали да заемат поста на правосъден министър.
За Анна Александрова се заговори покрай поправките в Изборния кодекс, за които БСП обявиха, че целят да осигурят служебна победа на управляващите за изборите. Те бяха внесени в последния момент между двете четения на законопроекта, докато основна тема в него бяха преференциите и за известно време останаха незабелязани.
Измененията значително ограничиха решенията на ЦИК, които могат да се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС). Мотивът – съдът имал много работа, а някои от решенията не били от негова компетенция.
Предложението, подписано от Александрова, позволи ако ВАС отмени решение на ЦИК, изборната комисия е задължена да вземе ново, но не с мнозинство от две трети, а с гласовете на половината плюс един от членовете ѝ. Същото ще важи и за обжалвани решения на районните избирателни комисии.
Първоначалната идея беше решенията да се взимат с гласовете на повече от половината от присъстващите, но тя отпадна.
