При задържане арестуваният сам ще посочва кой да бъде уведомен за положението му, предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), предложени от Министерството на правосъдието, съобщи Правен свят.
В момента НПК ограничава избора само между членовете на семейството му и му дава право единствено да спре властите да информират работодателя за задържането. "Посоченото изчерпателно изброяване може да доведе до необосновано ограничаване на правото на обвиняемия свободно да уведоми лице, което може да бъде различно от изброените, например в случаите на фактическо съжителство", пише в мотивите за изменения в кодекса. Затова МП предлага в НПК да се запише, че по искане на обвиняемия, незабавно се уведомява поне едно посочено от него лице.
Наред с това обаче се предвижда несъществуваща в момента възможност в някои случаи уведомяването на близките да не става веднага, а да се отложи с 48 часа. Това става с нова ал. 9 на чл. 63 НПК, която гласи: "Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано, уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице, може да бъде отложено за срок до 48 часа". Решението за това отлагане ще се взема от органа на досъдебното производство с мотивирано постановление, което ще подлежи на съдебен контрол.
Освен това проектът доразвива правото на обвиняемия да има защитник. В чл. 55 се записва, че то възниква от момента на привличането. И се изброява, че обвиняемият има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия. В мотивите към проекта се посочва, че в момента в НПК е скрепено само право на адвоката да се среща насаме с подзащитния си, а с измененията това изрично се предвижда и като право на обвиняемия.
Паралелно с това е предвидено задължение за полицаите при задържане да предоставят "обща информация, улесняваща избора на защитник". Те ще трябва да дадат на арестувания достъп до Единния адвокатски регистър или до списъка на дежурните адвокати.
С проекта се допълва и правото на обвиняемия да се откаже от правото си на защитник, освен когато участието на адвокат е задължително. Органите на досъдебното производство се задължават да му разяснят какви са последиците от отказа. Разяснението, както и обстоятелствата, при които обвиняемият се отказва от адвокат, ще се отразяват в протокола за даденото процесуално действие.
Към действащото правило, че обвиняемият има право във всеки момент на производството да оттегли отказа си от защитник се добавя изричното, че извършените преди това процесуални действия ще запазват стойността си.
Освен това се предвижда още едно ограничение за това кои лица не могат да бъдат защитници. Това няма да може да бъде и адвокат, който е консултирал свидетел по същото дело.
С проекта в българското законодателство се въвежда Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.
