Управлението на цар Борис III е успешно и дори спасително за България. Той и политическите лидери в България не са могли да откажат на германците да минат през нашата територия – щеше да има не просто черни забрадки, не просто не спасени евреи, а държава в руини.
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
Това каза проф. Петър Стоянович пред “Фокус" по повод годишнината от рождението на монарха, която се навършва на днешния 30 януари.
“По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки" е един от най-популярните цитати на монарха, който бе припомнен от историка.
Още: Петър Стоянович за Альоша: Той винаги е гледал натам, накъдето може да се разрасне Руската империя
Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)
“Нямаме двусмислие – не само е положително управлението му, то е успешно в един от най-тежките периоди на световната история. По отношение на някои трудни специално за България периоди, неговото ръководство се оказва спасително – имам предвид основно от средата на 30-те години до смъртта му", поясни още Стоянович.
По думите му венецът на управлението на Борис е спасяването на евреите от старите предели на България. "Страната ни продължава да се гордее с този акт, който е уникален в световната история. Ако на негово място беше един по-недалновиден, спонтанен човек в политическо отношение, резултатите щяха да бъдат други", даде оценка Стоянович.
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
Още: От чифлик на турски управител до царско имение - историята на двореца Врана (ВИДЕО)
Периодът, в който през 1918 г цар Борис застава начело на държавата, България е обезкървена от Първата световна война. “До 35-та година той непрестанно е принуден да оцелява заедно със страната и да лавира между политическите лагери. Превръща се в българофил тогава, когато политиките ни принадлежат към различни чужди лагери", поясни историкът.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
“Неговият сблъсък със Стамболийски и БЗНС, ужасният период 1923 – 1925 г. и вторият опит за промяна на държавното управление през 1934 г. – превратът на Кимон Георгиев и група “Звено", са изключителни трудности по пътя на монарха, които той преодолява. Успява да осигури на обществото 8 г. на прогрес, стабилност. Авторитарния режим Борис поема в ръцете си, принуден от обстановката", каза още Петър Стоянович.
Измислиците на БКП
Историческите оценки и до днес са противоречиви.
“Българската комунистическа историография измисли понятието монархофашизъм, за да потопят в тинята на историята връзката между владетел и народ. Това е “дървен камък" и “млад старец" – това е невъзможно понятие. Тоталитарните режими и монархията са напълно несъвместими", категоричен е специалистът по история.
“През цялото време на управлението му най-важният фактор, който не позволява на власт у нас да дойдат фашизоидни личности и формации, е цар Борис. Съставянето на българските кабинети в периода, когато това зависи от него – след 1935 г., е гаранция, че на държавния връх няма хора в директна връзка с Мусолини, Хитлер и Сталин", разказа Петър Стоянович.
Режимът на Борис се нарича автокрация – партиите формално са забранени, парламентът работи в особен режим, но въпреки това имаме опозиция и Народно събрание. За времето си тогава се радваме на относителна медийна и политическа свобода. Това не е класическа демокрация, уточни Стоянович.
