След разследване, започнало през 2009 г., днес Върховният касационен съд (ВКС) потвърди решението на по-долната инстанция и така окончателно призна за невиновна бившата шефка на Националната агенция за приходите (НАП) Мария Мургина по обвинение за натиск над нейна подчинена. ВКС остави в сила оправдателната присъда на Софийския апелативен съд (САС) от края на 2015 г., съобщи пресцентърът на върховния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Мургина бе подсъдима за оказана принуда в периода 2007-2008 г. и издаване на незаконни указания на бившия началник на данъчните в Силистра Милена Цолчовска. Основното обвинение бе за оказан натиск – Цолчовска да подаде молба за напускане на длъжността териториален директор. Според разследващите за средство на целта Мургина е употребила заплашване - ако Цолчовска не подаде молба за напускане, ще бъде дисциплинарно уволнена.
Делото бе връщано от ВКС на долните инстанции на няколко пъти като по него имаше три производства пред САС.
Последно Апелативният съд отмени осъдителната присъда от 2011 г. на Софийския градски съд (СГС), с която Мария Мургина бе призната за виновна за извършена принуда по отношение на служител на данъчната администрация по повод на изпълнение на службата и осъдена на 4 г. затвор.
Според тричленния състав на ВКС протестът на прокуратурата и жалбата на частния обвинител и граждански ищец - Милена Цолчовска са неоснователни. "При резултатните престъпления, каквото безспорно е принудата, причинната връзка и съответно фактите, които я обуславят, следва да са посочени от обвинението или да са изводими от съдържанието му, за да е възможно да се разгърне и съответната защитна линия", пише в мотивите си съдът.
ВКС приема, че за да е изобщо възможно обсъждане на въпроса за причинната връзка при конкретното обвинение за принуда, то е изначално необходимо подсъдимата да е упражнила неправомерно психическо въздействие върху Цолчовска - изразено чрез отправяне на заплахи за уволнение на среща на 15 февруари 2007 г. и евентуално в телефонни разговори помежду им в периода февруари 2007 г. – януари 2008 г. и вследствие на което Цолчовска, противно на волята си, да е подала предизвестие за напускане на 1 февруари 2008 г.
По основния въпрос дали подсъдимата Мургина е отправила заплахи, че ако Цолчовска не подаде молба за напускане, то ще я уволни дисциплинарно, върховните магистрати приемат, че доказателствата са били явно противоречиви. "От мотивите на първата инстанция (която само осъжда Мургина - бел.ред.) се разбира, че безкритичен кредит на доверие е отдаден на показанията на свидетелката Цолчовска", посочва ВКС. Той приема още, че показанията на Цолчовска за заплахите за уволнение не са нито толкова ясни и конкретни, нито пък последователни.
Според върховните съдии от доказателствата не може да се направи сигурен извод, че след срещата на 15 февруари 2007 г. подсъдимата Мургина лично е отправяла заплахи за уволнение към Цолчовска в телефонна комуникация. В обвинителния акт е посочен като периода от февруари 2007 г. до януари 2008 г., но липсва каквато и да е конкретика, която да позволява да се организира защитата на подсъдимата.
След като ВКС приема, че няма оказан от Мургина натиск над Цолчовска след срещата им от средата на февруари 2007 г., то той не коментира останалата част на обвинението - бившият шеф на НАП да е нарушила закона, като е указала на главен инспектор по приходите в дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители" да промени констатациите в ревизионен доклад, свързани с увеличение на финансовия резултат на текстилната фирма "Плевен 1999" ООД. Според прокуратурата вследствие на нейните указания не е събран 1.32 млн. лв. корпоративен данък от дружеството.
Разследването срещу Мургина започна в началото на 2009 г. по сигнал на лидера на РЗС Яне Янев. Паралелно с това ДАНС, където съветник тогава беше сега соченият за лидер на "Октопод" Алексей Петров, отне допуска на Мургина до класифицирана информация. Това стана и официална причина тя да подаде оставка. По същото време НАП проверяваше доходите на Алексей Петров.
