На 12 октомври, в Деня на българската община и местното самоуправление, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева и част от екипа на Сдружението ще посетят общини от Средногорието.
В 10,00 ч. в гр. Златица тя ще се срещне с кмета на общината Стоян Генов и кметските наместници на селата Карлиево, Църквище и Петрич, а по-късно и със служителите в общинската администрация.
Екипът на НСОРБ ще се включи в кампанията за засаждане на дръвчета, организирана от община Златица и дружествата „Геотехмин“, „Геострой“, „Геотрейдинг“ и „Елаците – Мед“. В рамките на инициативата на територията на общината вече са посадени над 390 млади дръвчета.
На обяд в община Мирково /с.Мирково/ изпълнителният директор на НСОРБ ще разговаря с кметовете на общини от Средногорието и кметските наместници от селата.
Общините Антон, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Копривщица, Мирково и Златица са един от добрите примери на междуобщинско сътрудничество. В началото на 2021 г. беше създадено Регионално сдружение на общините в Средногорието. Местните администрации и производствените предприятия в региона развиват успешен модел на взаимна подкрепа. Дружествата, които имат предприятия в региона, са сред лидерите в прилагане на съвременните подходи на корпоративната социална отговорност в различни сфери – както развитие на инфраструктурата в населените места, така и в областта на устойчивото развитие, образованието и културата. През новия програмен период 2021 – 2027 г. партньорството между общини и съвместните проекти с бизнеса, граждански структури и научни организации ще бъде насърчавано при финансиране със средства от европейските програми.
Община Добрич ще отбележи празника със зелена инициатива - на 12 октомври общинската администрация ще засади 78 дръвчета в 4 района на града. Дръвчетата се осигуряват от общинския разсадник. Община Добрич предвижда тези инициативи да се развива във всички райони на града.
Община Провадия организира ден на отворени врати. Ще бъдат поднесени цветя пред паметния знак, издигнат на мястото, където се е намирала първата местна управа. На 11 септември 1878 г. руският комендант подполковник Константин Вигард обявява учредяването на първата Провадийска община с кмет Никола Искров Калипетровски - български учител и политик, депутат в Учредителното събрание в 1879 година. На мястото, където е била сградата, е поставен паметен знак.
Общинският съвет в Пещера ще проведе тържествена сесия. С грамота ще бъде удостоен боксьора Никола Шинин за постигнати успехи и принос в развитието на спорта в общината.
В Ловеч се открива изложба, посветена на 145 години местно управление в града (1877 -2022). Специални постери ще бъдат изложени и до сградата на Община Ловеч в периода 10 -31 октомври. В Художествената галерия „Теофан Сокеров“ ще бъдат представени оригинални документи от Държавен архив – Ловеч. Организатори на изложбата са Община Ловеч, РИМ – Ловеч, ХГ „Проф. Теофан Сокеров“ и ДТ „Държавен архив“ – Ловеч.
Допълнителна информация
12 октомври Ден на българската община и местното самоуправление
На 18 юни 1998 г. в Благоевград III-то Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България взема решение 12 октомври да бъде отбелязван като Ден на българската община. На тази дата през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван Закон за общините и градското управление.
Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава, приета на 16 април 1879 г. В глава 1, чл. 3 е записано: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“. През 1881 г. е направен първи опит за разработване на закон за общините, водени са дебати, но той така и не е бил приет, затова 1882 г. се приема за начало на законодателното утвърждаване на местното самоуправление, а Законът за общините и за градското управление, утвърден с Указ № 697 на Княз Александър I Батенберг, се възприема като първия законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, кметовете и техните помощници.
Оригинали на двата законови текста се пазят в Централния държавен архив.
Законът за общините и за градското управление разглежда общината като основна административна единица в държавата и използва многозначителния израз „членове на общината“, вместо възприетото десетилетия по-късно „жители на общината“.
По силата на този закон Кметът е бил представител на „правителственната власт“, но в същото време е бил и представител на интересите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески указ. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.
Кметът е „натоварен съ общинската полиция, както въ населените места, така и на цялото пространство на общинската територия, навсякъде гдето немя особенни полицейски власти“. Той надзирава и се грижи: „за безопасността и исправността на общинските пътища; за качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продаватъ; за проверяването на теглилките и мерките; за предвардването или за спиранието на пакостите или злощастията; за порядъка въ театрата, концерти и общите места“.
Днес задълженията на кметовете са визирани в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкова разнородни са били те и според закона от 1882 г.
Кметът е отговарял за:
• пожарните команди и за нужните инструменти за гасене на пожарите.
• за отстраняванието на всички складове, фабрики и прочие, които са опасни за общественното здравие.
• за метенето и чистотата на улиците, а въ градовете още за тяхното поливание и осветлявание.
• за строението зданията съгласно съ плана на общината и закона за постройките, тъй както и за подпиранието или събарянието за сметка на притежателите зданията, които грозят.
• за арестуванието задравите просяци и лудите, които са опасни за общественното спокойствие, за нравствеността и за сами себе си.
Кметът „надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава позволение за откривание кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и публичните домове. Той „дава позволение на певците и свирачите“ и може да „запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността“. Кметът „назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски власти, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ. Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото спокойствие чрезъ викове, крясъци и проч“, гласи Законът за общините и градското управление, приет през 1882 г.
През 1991 г. новата Конституция на Република България /чл. 1, ал. 2/ определя, че „Република България е единна държава с местно самоуправление“, а чл. 136 дефинира общината, като „основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление„.
Европейската харта за местното самоуправление е ратифицирана със закон от българския парламент през 1995 г. Година по-късно е ратифициран и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на участие в делата на местната власт.
През годините местните власти доказват своята компетентност, работоспособност и умение да овладяват трудностите на времето.
По силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация, НСОРБ е легитимен представител на българските общини пред държавните органи. НСОРБ разработва предложения за промяна и усъвършенстване на правната уредба на местното самоуправление, подготвя становища и предложения по проектобюджета на държавата в частта му за общините и др. През годините формите за консултации между местната и централните власт са развити и регламентирани в редица закони и е установен устойчив механизъм за съгласуване с общините на проектите за нормативни актове, касаещи техните правомощия.
На своето заседание на 6.10.2021 г. Министерският съвет прие Решение, с което обявява 12 октомври за Ден на българската община и местното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), внесено от министър-председателя.
