Едно научно изследване на генетичния код на българите е на път да заличи дълбоко вкореняваната у нас вяра за тюркско-алтайския ни произход. Неотдавна български и италиански учени се заеха да установят какво се крие в гените на съвременните българи и стигнаха до смайващи резултати. Но и до един риторичен въпрос – дали точната наука генетика със своите необременени от емоциите данни ще успее да пребори идеологическите наслоения в историята.
За да съставят генетичната карта, според която сме наследници на траките и прабългарите, учените се връщат пет хилядолетия назад. Най-напред те вземат кости и зъби, намерени в тракийските некрополи. От нашето летоброене (VIII-X в.) пък датира генетичният материал от прабългарите. И след като сравняват пробите от миналото с тези на 900 съвременни българи, полученият резултат лаконично гласи: европейска популация, най-близка до унгарци, хървати, румънци и италианци.
В мащабното проследяване на произхода на българите участват Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София, Институтът по микробиология, Институтът по антропология, Националният археологически институт с музей при БАН и Флорентинският университет „Ренци”, чиято лаборатория изследва генетичния материал.
"Ако погледнем генетичната карта, ще видим, че траките са по-отдалечени от съвременните българи и от прабългарите, докато прабългарите и съвременните българи са много по-близо разположени, казва Десислава Нешева, генетик-специалист в Катедрата по медицинска генетика на МУ. – Това се обяснява с голямата времева разлика при изследваните проби – траките са обитавали хилядолетието пр.Хр. и в новата ера данните за тях стават все по-оскъдни. Но все пак се вижда, че те са близки до съвременните българи и до прабългарите, а интересното е, че от гърците са по-отдалечени".
"Установихме, че нямаме генетична връзка с тюркските и с алтайските популации. Нямаме генетична връзка и със съвременните турци, макар да се е смятало, че заради турското робство е имало смесване на генетичния материал. Дори прабългарите нямат генетична връзка с турците, както и с тюркско-алтайските популации. За съжаление, не успяхме да изследваме древни славяни, защото нямахме достъп до техен генетичен материал (прилагали са трупоизгаряне). Сравнявайки обаче съвременните славяни в световен мащаб, се вижда, че не сме близки с тях", допълвя тя, цитирана от БНР.
На въпрос теорията, че основно сме славяни, плод на политическа конюнктура ли е или резултат от липсата на научни инструменти, Десислава Нешева отговаря, че може би и в двете насоки има някаква истина.
"Знаете, че историята се пренаписва в зависимост от интересите. От друга страна, генетиката в последните десетилетия много напредна – ние използвахме най-добрата методология и тя даде прекрасни резултати. Така че може да се обсъжда, че по някакъв начин историята е била манипулирана и изопачена, докато генетиката е точна наука и дава точна информация.
И тъй като вече е доказано, че носим у себе си нещо и от траките, добре е да знаем кои са били те – древна цивилизация, оставила богато културно-историческо наследство на Балканите. А виждаме, че и генетичното им наследство оказва влияние във формирането на съвременните българи", добавя Десислава Нешева.
Очаква се резултатите от генетичното изследване да бъдат публикувани в авторитетно научно списание. А сега учените си мечтаят да намерят пари, за да се върнат този път в осмото хилядолетие пр.Хр. и да проучат още по-древните народи, населявали нашите земи.
