В средата на последната седмица на февруари и готвейки се за по-дългия (и по-топъл!) почивен уикенд около 3 март, нещата изглеждат някак по-позитивни. Студът постепенно се отдръпва, иде пролет и повече слънчеви дни. Въпреки това в България битуват обичайните бавни ремонти, измамни схеми и тъжни тенденции.
Ремонтът на новата пленарна зала "Света София" на бившия партиен дом ще се оскъпи с 15 млн. лева. Реновирането се оказа доста по-сложно от очакваното и продължава вече 3 години, като едва ли ще завърши до следващата пролет. Депутатите вече ще заседават под стъклен купон, но заседанията им през есента най-вероятно ще бъдат огласяни от продължаващи ремонти.
Лайтмотивът явно ще е ремонт по време на заседание или заседание по време на ремонт. Така народните избраници ще споделят съдбата на множество обикновени българи, чиито съседи нямат търпение да дойде уикенда и да включат всевъзможни ударнопробивни машини още от ранни зори. А казват, че депутатите били далеч от народа...
Румъния се оказва мечта не само за българските радетели за съдебна реформа, но и за родните търговци, които масово местят сървърите си в северната ни съседка, за да се измъкнат от по-строгите изисквания за софтуер и касови апарати, отчитащи оборотите в реално време. Затягането на хватката на НАП изплаши множество фирми, които търсят разнообразни варианти да си спестят дължимите суми.
Родните търговци явно имат скрит копнеж по топлите страни - един от сървърите им, отчел 6 пъти по-малък от реалния оборот, се намирал чак на Филипините. Очевидно българските търговци са мечтатели и имат "онзи див копнеж по Филипините", подражавайки на великия Вапцаров.
Виртуалните им забежки към екзотичните дестинации провокираха "мъдрият" премиер Борисов да каже, че "искаме да има такъв софтуер, на който сървърът да не му е в Макао, а той да работи в Слънчев бряг".
Според новите изисквания сървърите на електронните магазини вече ще трябва да се намират във физическите им обекти. Горките онлайн търговци, ще си останат без Филипини, Малдиви или Макао...
Всяко второ дете, чакащо за осиновяване, е с увреждане. Според тъжната статистика 964 от тях страдат от някакъв вид заболяване.
Записаните за осиновяване са значително повече от желаещите да ги вземат в своя дом – тенденция, която продължава вече 7 години. За 2018 г. са осиновени 489 деца, като най-много са в областите Плевен, Монтана, Варна, Смолян, София и Хасково. Най-малко са в Силистра и Габрово. Едва 20 (4.09%) от всички осиновени са с увреждания!
Няма как да кажем нищо забавно тук. По-скоро трябва да призовем за по-адекватна социална политика от държавата и повече съпричастност от обществото. Защото никое дете не е виновно за съдбата си...
Германия масово привлича лекари от Източна Европа, които обогатяват нейното здравеопазване. Масовата миграция на медиците обаче заплашва съществуването на здравните системи на родните им страни. В последните 30 години милиони източноевропейци напускат своите държави и се разделят със семействата си, за да си осигурят по-добро бъдеще на Запад.
Мотивите на лекарите и останалите икономически емигранти са лесно разбираеми. Всеки би искал да работи в страна, където трудът му се уважава, има в пъти по-големи доходи, с които може да си позволи повече неща и не го бият социални аутсайдери или представители на малцинствата. От липсата на тези хора губят само родните им държави...
