Гражданската организация на българските граждани от турското малцинство, въдворени без съд и присъда през концлагера „Белене” в периода 1985-1987 г. заради противопоставянето им на „възродителния процес”, излeзe със специална декларация срещу опитите в някои от учебниците комунистическият режим да бъде представен манипулативно или без отбелязването на важни факти и събития.
В декларацията те споделят своето разочарование от факта, че не е показана цялата асимилационна политиката на тоталитарната комунистическа партия срещу мюсюлманите в България след 9 септември 1944 г., а само нейния пик – насилствената смяната на имената на турците след 1984 г. С изключение само на един от учебниците, в който са цитирани погрешни данни, никъде другаде не е отбелязано, че след началото на „възродителния процес” в концлагера „Белене” са изолирани 517 турци за съпротива срещу асимилационната политика на БКП.
Сайтът desebg.com публикува декларацията:
Декларация
от концлагеристите на остров Белене от периода на насилствената асимилация на етническото турско население, които бяха задържани без съд и присъда в концлагера на остров Белене, поради противопоставянето им срещу асимилационната политика на тоталитарната политика на БКП.
Диктатурата на БКП продължи 45 години от 1944 до 1989 г. Този период от историята на страната е пълен с престъпления, извършени предимно три групи от гражданите.
Първите жертви на диктаторския режим на БКП бяха гражданите с политически убеждения, различни от тези на комунистическата идеология. Те бяха цветът на Българската нация и бяха унищожени поголовно.
Една друга група граждани – помашкото мюсюлманско население беше подложено на безжалостно гонение да бъдат побългарени. Значителен брой от това население беше изпратено в концлагера на остров Белене. Много от тях бяха осъдени по скалъпени за тази цел съдебни процеси. За съжаление хора от помашките села бяха убити.
Гоненията, преследванията над това население, продължиха 12 години - от 1962 до 1974 г.
Последните жертви на тоталитарния режим бяха етническите турци, граждани на България. Режимът започна една безмилостна асимилационна политика спрямо това население. Тя се превърна в една война срещу беззащитното турско етническо население с участието на многобройни милиционерски групи, запасни войски, доброволци, всички организации и войски от МВР и Държавна сигурност.
В разстояние на три месеца 517 етнически турци бяха изолирани на остров Белене без съд и присъда, така както бяха изпратени между 1949-1974 г.
Чрез настоящата декларация гражданската организация на бившите концлагеристи от остров Белене искаме да изразим нашия протест и разочарование, че в новите учебници по история за 10 клас събитията от серията на асимилационните процеси не са отразени в учебното съдържание в пълнота.
За нас, жертвите на т.нар. Възродителен процес новото съдържание на учебниците по история за 10 клас е неприемливо.
Този подход към събитията означава, че бившият манталитет продължава да управлява и прави всичко, за да прикрие престъпленията на комунистическата партия.
От друга страна този подход защитава и оправдава извършените престъпления в хода на насилствената асимилация на етническите турци и помаците мюсюлмани.
Само беглото отбелязване, че е имало някакъв „възродителен процес” онеправдава всички жертви на комунистическия режим от 1944 до 1989 г.
Най-вече игнорирането на най-мащабното експулсиране на хора от една страна в друга е крайно неприемливо. Депортирането на 360 000 етнически турци в разстояние на 70 дни, обезлюдяването на цели райони в България и отраженията им върху икономиката на страната е неприемливо.
Нашата гражданска организация очаква да настъпят промени в съдържанието на учебниците в интерес на историческата истина.
