Ние, дейците на българската култура, заявяваме своето дълбоко безпокойство и категорично несъгласие с предложения проектобюджет за 2026 година на Република България. Предвидените символични увеличения на възнагражденията в културния сектор с едва 5%, намаляването на минималната работна заплата в проектобюджет 2026 г., неспазването на закона и липсата на последователна държавна политика по доходите са абсолютно недопустими. Това пишат в отворено писмо от Национална федерация "Култура" – КТ "Подкрепа" и дейците на българската култура от цялата страна.
Писмото е адресирано до Председателя на Народното събрание на Република България, Председателя и членовете на Комисията по култура и медии, Министър-председателя на Република България, Министъра на финансите, Министъра на културата и националните медии. В текста се казва, че правителството и държавните институции отново "демонстрират пълно пренебрежение към състоянието на културните институти и към труда на хората, които ги поддържат живи".
В писмото си културните дейци поставят 14 искания и заявяват, че ако не бъдат подкрепени, ще преминат към ефективни стачни и общонационални действия.
Критики към Бюджет 2026
Снимка: iStock
"От години очакваме държавнически подход и стратегическо решение за натрупаните проблеми в сектора. Ако това не започне незабавно и последователно, рискуваме необратим процес на разпад на българската култура.", се казва още в писмото.
Още: Станишев: България върви уверено към "румънски сценарий" с Бюджет 2026
Авторите припомнят, че делът на бюджета за култура в националните публични финанси е сред най-ниските в Европейския съюз, но въпреки това работещите в сферата на културата продължават отговорно и всеотдайно да изпълняват своите будителски мисии. "Крайно време е, обаче, управляващите да осъзнаят при какви възнаграждения и условия правим това", казват културните дейци.
Според тях всяка година и с всеки нов бюджет се показва обидно и пренебрежително отношение към културата от страна на държавата, въпреки че всяко ново ръководство на Министерството на културата винаги заявява популистки лозунги.
Какви са исканията
Снимка: iStock
Исканията на авторите на отвореното писмо са:
- Увеличение на работните заплати в сектора – да не са по-малки от 3000 лв., и изравняване на възнагражденията с тези в бранша "Образование"
- Увеличаване на бюджета за култура до 1% от БВП
- Повишаване с 20% на Единния разходен стандарт за 2026 г. за субсидирана бройка на музеи, художествени галерии, библиотеки и читалища
- Въвеждане на Единен разходен стандарт за издръжка на останалите 49 музея, които все още се финансират като местни дейности
- Въвеждане на допълващ стандарт за поддръжка на открити площи на музеи, библиотеки и галерии
- Създаване на стандарт за дейност, свързана с попълване на музейните фондове, обновяване на експозиции, дигитализация на културни ценности, издаване на каталози, публикации и рекламни материали – на конкурсен принцип
- Изготвяне на нормативни актове, които да осигурят допълнителни средства за обезщетения при пенсиониране и работно облекло, по аналогия със системата на образованието
- Въвеждане на стандарт за дигитални услуги и дигитализация на книжовната памет, включително за поддръжка на софтуер и дигитални платформи
- Осигуряване на щатни бройки при разкриване на нови филиали и центрове към регионалните библиотеки
- Прекратяване на феминизацията на професиите в библиотеките, музеите и галериите, породена от ниското заплащане, което представлява форма на икономическа дискриминация
- Привличане на млади специалисти в културните институции чрез осигуряване на конкурентни условия на труд и развитие
- В областта на музикално-сценичните изкуства и театрите – гарантиране на основна работна заплата и преработване на действащата Методика (чл. 23а от Закона за закрила и развитие на културата) като допълващ стандарт за дейност и възнаграждения
- Въвеждане на строг финансов контрол и на публична отчетност на разходите на културните институти, съгласно Закона за публичните финанси
- Осигуряване на достойни възнаграждения за работещите в Българското национално радио, Българската национална филмотека и Държавна агенция "Архиви"
