Конституционният съд (КС) отмени правото на адвокатските съвети да проверяват дали представители на другите власти са оказали "дължимото уважение и съдействие" на даден адвокат и да предлагат за наказание съдии, прокурори, следователи, полицаи и чиновници, съобщава "Правен свят".
С решението на съда за противоречащи на Конституцията са обявени четири норми от Закона за адвокатурата (ЗА) - чл. 29 ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 30 ал. 1. Те са посветени на въпросното правомощие на адвокатурата.
Решението е взето с 10 на 2 гласа, на особено мнение са Филип Димитров и Румен Ненков. Ненков е на особено мнение по диспозитива, относно чл. 29, ал. 2-4 ЗА, както и със становище по мотивите за противоконституционността на чл. 30, ал. 1 ЗА. Становище по мотивите в частта им за чл. 29, ал. 2-4 ЗА ще представи и съдия Кети Маркова.
Какви са мотивите, с които КС е отменил четири текста от Закона за адвокатурата обаче остава неясно. Изненадващо и скоро, след като съдът беше въвел практиката да обявява кратки мотиви в деня на гласуване на решението, днес такива не бяха оповестени. Така до утре, когато се очаква да бъде публикуван пълният текст на решението, гражданите, правната общност и най-вече адвокатурата няма да знае защо КС е отменил въпросните текстове.
Докладчик по делото е председателят на КС и бивш главен прокурор Борис Велчев, а до отмяната на тези правомощия на адвокатурата се стигна по искане на наследника му начело на държавното обвинение Сотир Цацаров.
Отменените от КС разпоредби предвиждат, че ако адвокат се оплаче, че не му е оказано дължимото уважение и съдействие, съветът на местната колегия излъчва свой член да извърши проверка заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба. Институцията, от поведението на чийто представител се оплаква адвокатът, пък е длъжна, след като бъде сезирана от съвета, в 7-дневен срок да излъчи свой участник в проверката. Ако ли не, тя се извършва само от члена на адвокатския съвет.
Като резултат, ако адвокатският съвет "прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, разследващия полицай, разследващия митнически инспектор или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба", пише още Topnovini.bg.
Според главния прокурор Сотир Цацаров тези разпоредби в ЗА противоречат на четири основни принципа, залегнали в Конституцията - на правовата държава (чл. 4 ал. 1 КРБ), на върховенството и непосредственото действие на Конституцията (чл. 5 ал. 1 и 2 КРБ) и за независимостта на съдебната власт (чл. 117 ал. 2 КРБ).
Те всъщност произтичат от една норма, която Цацаров не е атакувал - чл. 29, ал. 1 от ЗА. Тя предвижда, че "пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия".
Според главния прокурор ЗА създава предпоставки дейността на органите на съдебната власт "в един от аспектите, предполагащи реализирането на дисциплинарната отговорност" да бъде проверявана "по различен от установения в Конституцията и ЗСВ ред" и от "фактори, стоящи извън съдебната власт". Според него "подобен дуализъм противоречи на правната сигурност и на принципа на правовата държава"
В искането му се казва, че задължението на административния ръководител на съд или прокуратурата да участва в цялата процедура е конституционно нетърпимо. А възможността проверката да бъде извършена и без участието на представител на съдебната власт по чл. 29, ал. 4 ЗА не само създава възможност за "паралелна на ЗСВ процедура за проверка на дейността на орган на съдебната власт", но и означава, че тази проверка ще бъде извършена изцяло от лице, което не принадлежи към съдебната власт.
Цацаров твърди още, че четирите текста от ЗА засягат независимостта на съдебната власт и че Конституцията не е дала на независимата адвокатура, която не е орган на държавна власт, властнически компетенции по отношение на магистратите.
