Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар събра над 7000 ваши прочитания в Actualno.com.
Едно събитие на 9 май остана малко встрани от мейнстрийма, а никак не е за подценяване. Вселенският патриарх Вартоломей излезе с решение за Македонската църква - да работи под името Охридска архиепископия. Или поне така гласяха повечето съобщения - че ѝ "дал независимост". Всъщност не е точно така. Този акт просто дава на Скопие църковен напредък. След решението на Вартоломей македонските свещенослужители вече ще са ще могат да отслужват литургия заедно с колегите си от други православни църкви. Заради схизмата това беше невъзможно 55 години.
По-дълбокият план обаче се крие във византийския характер на този Вартоломеев ход. Няма как да вярваме, че е продиктуран от загриженост за православните край Вардаро. Толкова години те си стоят загърбени от сестринските църкви и сега изведнъж Вартоломей реши да им стори добро. При какви условия обаче? Употребата на названието "Македонска" е строго забранено, вероятно и Северномакедонска не може, защото включва забранена съставка. Названието ще си бъде "Охридска".
Много вселенско, много партиаршеско и много православно най-вече.
Изобщо не е маловажен този въпрос, защото стореното обслужва само гръцката политическа линия спрямо Скопие. И на всичкото отгоре Вселенският патриарх казва, че Сръбската православна църква трябва да реши дали въпросната Охридска църква ще бъде архиепископия, понеже тя е църквата-майка, от която македонската се е отделила.
Според богослови по този начин Вартоломей хем тръгва да сваля схизмата, хем прехвърля въпроса за афтокефалията на сърбите. Трудно е да се гадае дали сгушеният под руско крило Белград ще допусне автокефална македонска църква на фона на напъните на Скопие към ЕС и НАТО.
Не са тайна и изключително враждебните отношения между Вартоломей и руският патриарх Кирил. Точно както руснаците са обсебени от имперски амбиции за територии и ресурси, точно така и гърците са обсебени за църковно влияние. Защото много добре знаят, че църквата е държава в държавата. Знаят, защото те са го измислили.
Някои богослови смятат, че на практика решението на Вартоломей не е драматично, защото македонското духовенство вече не е схизматично и църковната структура в Северна Македония си е официално призната. Каквото и да е тълкуването, за България актът на Вартоломей не е никак радостен. Той е надсмиване над историческото ни наследство, защото Охридската архиепископия е наша, българска, много повече от което и да било македонско притежание и достояние. Вартоломей не жали македонците, а унижава нас. И ако изобщо имаме някой буден в духовенството - за Синода е ясно, че е заспал като завинаги - този буден трябва гръмогласно да протестира.
Факт е, че през 2017 г. БПЦ не пожела да стане църква-майка на македонската, а можеше. Вместо тя реши да се застъпи пред Вселенската патриаршия за премахване на схизмата на Македонската православна църква. С решението на Вселенския патриарх виждаме, че Византия е жива, а Вартоломей раздава картите.
Охридската архиескопия е била сърцето на българското православие. След падането на България под византийска власт Българската патриаршия е понижена в ранг - забележете колко са последователни византийците в граденето на духовна власт. Тогава родната Патриаршия е обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид. Градът е бил последната към момента българска столица и заедно с това - седалище на нашия патриарх. През XI и XII век Охридската архиепископия се е наричала Българска архиепископия (в някои източници дори Патриаршия), а титлата на духовния глава е била Архиепископ на цяла България.
Ето как мудният и напълно незаинтересован дори от собственото си паство Синод предаде в чужди ръце нещо, което е светиня. "Терпение-спасение" или кой знае какво има в главите на владиците. Докато се държат така, ще им се подиграват и Вартоломей, и Кирил. Вторият, впрочем, не пропуска случай да ни нахока - по бигбрадърски.
Никак не е случаен този ход на Вселенския патриарх - и на фона на руската агресия, и на фона на трудните българо-македонски преговори за ЕС. Дори може да се каже, че препъникамъните вече са с един повече.
Автор: Стефан Стефанов
