Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Нека читателят прояви разбиране за следващата есеистична минатюра. Тя е единствената словесна форма, която ми изглежда подходяща за разтърсващите емоции, които изпитвам по повод пререканията около второто издание на некоалицията. Затова го обявявам смело още сега - просто не мога да мигна за бъдещето на ротацията.
Дълбоко се интересувам от новото изказване на Пеевски, което репортерите в парламента безропотно да изслушат и да разпространят.
Живо се вълнувам от ентото съвещание на клана ГЕРБ, който трябва да прецени дали ще може да монетизира сглобката достатъчно добре, че да я запази.
После нямам търпение да чуя Христо Иванов, който да обясни, че "няма намерение да слиза на нивото на Пеевски". Откакто старозаветното мото "нито глас за Пеевски" остана в историята, е много изгодно да маскираш новото си амплоа като такт и благоприличие.
Полагам всички старания, за да науча какво мисли по темата Костадинов - човекът, който не е произвел нито една мисъл, която да не е деструктивна през живота си и се е заобиколил с депутати, чиито коефициент за интелигентност е близо до броя им.
Едвам удържам ентусиазма си да науча какво мисли по темата Кирил Петков. Готов съм на няколко пъти да цъкна бутона "replay", за да схвана некоординираните му мисли. Искам да видя кое е онова, което му е написал Найо Тицин, и как той не може го издекламира.
Непрекъснато refresh-вам профила на Трифонов във фейсбук, за да прочета неговия статус и за пореден път да се изненадам, че една партия може да съществува на принципа - статус, Тошко, малко Балабанов. И на същия принцип да бъде както първа, така и последна политическа сила.
Следя изказванията на всички политолози и социолози. И аз като тях изпитвам непринудено вълнение. Като чуя познатото каканижене в сутрешния блок за ротацията изпадам в много подобно медитативно състояние и започвам и аз.
Пропуснах да кажа, а е важно: разтреперил съм се от нетърпениe за самостоятелната, независима и ключова роля на Мария Габриел като нов премиер. Аз отдавна мисля, че това е човек, напълно еманципиран от Бойко Борисов. Човек, който никога не е изговарял нито едно клише през живота си и не е излъчвал аурата на съвършения чиновник.
Много ми е важно да чуя какво мисли по въпроса Корнелия Нинова. Много често не зная какво да мисля по дадена тема и чакам да се изкаже тя, за да се ориентирам.
Горя от въодушевление от новото движение на Васил Божков. Думата "Център" влиза в съзвучие с думата "Череп" в черепа ми и се окуражавам за политическото ни бъдеще.
Искам също моментално да узная какво ще е бъдещето ни в Шенген. Много ми е интересно да разбера как ще влезем в Шенген и Еврозоната, когато сме приели Еврото - не валутата, а оня човек, въплъщението, заедно с Нотарисуа, на истинското лице на съдебната система. Впрочем, да влезем в Шенген е много по-лесно, отколкото да сложим край на управлението на държавата на принципа на SS клуб. Второто би означавало политическият елит да разтури сам себе си. Регламент, който никой не би могъл да изпълни нито до 2025-та, нито до 2030-та.
Но за това друг път. Сега просто исках да съобщя за вълнението ми около ротацията и нейните герои.
Автор: Райко Байчев
