Вчера, 27 август 2014 г., работната група на социалните партньори по договарянето на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2014 г. проведе заключително заседание и обобщи резултатите. Въпреки явната и скрита съпротива и дори саботиране на преговорите от страна на някои работодателски структури на национално ниво, браншовите структури на синдикати и работодатели са постигнали споразумения в 39 икономически дейности с почти един милион заети лица и са се договорили за средно увеличение на МОД с над 4,2 на сто, съобщават от КНСБ.
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
С други думи, акцията за ликвидиране на МОД като ефективен и ефикасен инструмент срещу сивата икономика и за по-качествена заетост не успя. Публичните кампании, че прилагането на минимални осигурителни доходи и на минимална работна заплата за страната са вредни за икономиката и за заетостта, които се подклаждат периодично от различни „загрижени" кръгове и „експерти", вероятно ще продължат и в бъдеще, но те рядко боравят с точни числа и факти, допълват от синдиката.
Така беше и по неотдавна огласеното от МТСП изследване на мнението на работодатели и работещи относно прилагането и влиянието на МОД - изписаха се какви ли не негативни заключения и застрашителни ефекти. А ето какво се съобщава в обобщението на изследването, поръчано от МТСП, в дословен цитат:
„Противно на лансираната в българското публично пространство теза от някои експерти, че съществуването на МОД има негативни ефекти върху нискоквалифицираните наети лица, настоящото изследване показа, че тъкмо МОД са инструментът, който защитава правата на лицата, полагащи ниско квалифициран труд. Това с особена сила е валидно за нискоквалифицираните работници, които според работодателите в редица случаи са слабо информирани и затова не притежават компетенциите да преговарят с работодателя за заплатата си, нито да отстояват своите права.
Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)
Данните от национално представителното изследване показват, че:
• Според 75,2% от работодателите и 70,6% от работниците/служителите МОД са предпоставка за повишаване приходите от осигурителните вноски в НОИ. На противоположно мнение са едва 17,5% от работодателите и 12,8% от работниците/служителите;
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
• Според 68,5% от работодателите и 66,7% от работниците/служителите, МОД допринасят за спазването на трудовото и осигурителното законодателство. Една четвърт от работодателите (24,5%) и 18,7% от работниците/служителите защитават противоположната теза;
• 69,1% от работодателите и 65,8% от работниците/служителите преценяват, че МОД придават повече сигурност за наетите лица в трудовите отношения с работодателите. Това мнение не се подкрепя от 23,8% от работодателите и 19,3% от работниците/ служителите.
В национален план само 13,5% от работодателите и 9,0% от работниците/служителите възприемат МОД като фактор, влияещ негативно върху декларираната заетост и пазара на труда. 45,8% от работодателите и 42,3% от работниците/служителите, обаче, не считат, че МОД има негативно влияние върху заетостта и пазарите на труда:
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
• Прилагането на системата на МОД е фактор, възпрепятстващ наемането на млади хора в бранша, според една трета от работодателите (31,9%). Но преобладаващата част от работодателите (57,3%) са на мнение, че МОД не са негативно влияещ фактор върху наемането на млади хора. Според големината на предприятията се установява обратно пропорционална по влияние връзка: с нарастване големината на предприятието намалява относителният дял на работодателите, възприемащи МОД като рестриктивен фактор по отношение наемането на млади хора;
• Данните от изследването показват, че тезата за МОД като фактор, възпрепятстващ наемането на нискоквалифицирани лица се отхвърля с висока степен на категоричност от преобладаващата част от работодателите (58,4%). Че МОД възпрепятства наемането на нискоквалифицирани лица, считат 27,1% от работодателите."
Аналогични изводи се съдържат и в сериозен анализ на Дирекция „Икономическа и финансова политика" на Министерство на финансите от м. юли 2013 г.:
„На агрегирано ниво не се наблюдава значимо негативно влияние на увеличението на минималните осигурителни прагове върху броя на лицата, осигурени на минимален праг.
МОД при нискоквалифицираните групи се повишава с темп, който е близък или дори по-нисък от този на минималната работна заплата в пред-кризисните години, като отклонение се наблюдава от 2009 г. насам. В някои дейности, в т.ч. строителство, част от трудово-интензивните дейности на промишлеността (в сферата на хранителната промишленост), хотели и ресторанти и търговия, разликата в нивата на минималните прагове и минималната заплата е по-значителна за целия наблюдаван период от 2003 г. насам, което се обуславя от големия брой наети на минимален праг в тях и от факта, че тези сектори са с обичайно по-значим дял на нерегламентирана икономика.
Динамиката на работните места потвърждава, че за някои икономически дейности (като търговия и хотели и ресторанти) увеличението на минималните прагове през кризисните години е съпроводено с увеличение на нискоквалифицираната заетост в отделни години..."
