В Карлово започна кулминацията на тържествата за отбелязване на 180-годишнината от рождението на Апостола на Свободата Васил Левски.
Централният площад в родния град на Левски е изключително тържествен. Стотици карловци и гости на града се събраха пред паметника на Дякона с лъва и строените военнослужещи, за да наблюдават тържествената церемония и зарята.
Под звуците на срещен марш знамето влезе в строя на елитното сформирование на 61-ва механизирана бригада и президентът и Върховен главнокомандващ на Българската армия Румен Радев бе посрещнат.
Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Левски, Апостолът – той проповядваше опасната мисъл за свобода. Той беше изпратен да създаде бъдеще! С тези думи водещият на тържествената церемония оповести изпълнението на любимата песен на Дякона „Отдавна ли си момне ле, Калугерица”.
"Днес целият български народ празнува, отбелязва с трепет 180-годишнината от рождението на нашия велик съгражданин Васил Левски. Днес всички се прекланяме на идеала, който той ни завеща. Днес всички се прекланяме пред неговата саможертва и дело - дело, който донесе триумфа на българската национална идея. Левски беше този великан на българската национална борба, който създаде вътрешната национална организация, създаде десетки революционни комитети, той носеше вяра и упование в това, че можем със собствени сили за това, че със собствени сили можем да постигнем освобождението.
Днес, 180 години след неговото рождение, той е нашата мяра – мярата за морал, мярата за истина, мярата за родолюбие и отдаденост. Мярата за държава и за света. И ако днес не знаем къде е неговият гроб, където да склоним глава, то знаем, че той е в нашите сърца и негова е цялата българска земя!”, заяви в словото си кметът на Карлово Емил Кабаиванов.
Кметът на подбалканския град се обърна и към присъстващите гости политици на площада с думите: „Ние очакваме от вас, от българското правителство, да започнете борбата за изработване, за формулиране на новата българска национална идея в пълно единомислие. Тогава ще бъдем по-спокойни за пътя в десетилетията, които ни предстоят”.
Президентът Румен Радев изнесе слово пред събралото се множество.
Преди 180 години тук, в Карлово, се ражда Васил Иванов Кунчев, безправен, но непокорен. Той ще извърви пътя до свободата преди другите, но заради другите.
Казват, че историята крачи неумолимо, но понякога нейното безвремие трае векове. Нужни са хора с много кураж, които да я уловят за ръка и да я измъкнат от калта. Малцина са призвани и един от тях е Апостолът, сред онези, които ускоряват хода на историята. Дякон, даскал, хъш, четник – за 35 години Левски се извисява до стратег и държавник. Приживе той вече е мит, а бесилото му се превръща в българското разпятие. Предвестник на нашето възкресение. Още млад Дяконът захвърля спасението в религията, прегръща риска на революцията, но не забравя смирението.
Левски мечтае дръзко, говори кратко, но всичко това го прави с непобедимо търпение и постоянство. Действа решително, презира празнословието. Самият той пише „интригата спира хода на народната работа”. Убеден е, че трябват дела, а не думи. За него родолюбието не е трапеза, а мисия, заяви президентът Румен Радев.
Тежко е днес да констатираме, че днешната българска политика е печално отрицание на онова кредо на Апостола. Но той ни завеща личния пример. От рождението на Апостола ни делят едва 180 години, днес България е свободна държава, но мнозина я напускат, а усещането за несправедливост е масово. Всеки от нас трябва да прозре, че обръщането на времето зависи от самия него. Да не дава опора на глупците и мнимите родолюбци и да разбере, че примирението е слабост, но смирението е силата, заяви още президентът.
