Ивайло Динев е един от организаторите на окупацията на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и част от "Ранобудните студенти". Той вече е бакалавър и тази година завършва "Минало и съвремие на Югоизточна Европа" в Исторически факултет. Той е председател на три студентски и една неправителствена организация. Има няколко поетични отличия и награди. Издава и списание за Балканите.
Ивайло се съгласи да сподели пред actualno.com своята гледна точка за случващото се в страната ни в момента.
Протестът на студентите продължава вече месец, но оставка на правителството няма. Основният аргумент на управляващите е, че дори да дадат оставка, нищо няма да се промени в политическата ситуация. Наистина ли нищо няма да се промени според Вас при оставка на правителството?
Следващото правителство ще бъде чудовище. Тази прогноза е лесна с оглед на политическия пейзаж у нас. С оставка на правителството ще се промени обществото. Защото подобни победи дават смисъл за съществуването на гражданското общество като коректив на всяко управление, а това управление е изключително калпаво. То срича, а не говори. То бяга, вместо да върви. То е недостойно и дилетантско. Уважение изпитвам към всеки, който е наясно, че борбата не свършва с оставката. Борбата е едва започнала.
Досега „Ранобудните студенти” многократно заявяваха, че не искат да се ангажират политически с никоя сила. Не мислите ли, че това е грешка предвид факта, че възприетата в цял свят система за промяна на обществения живот и курса на развитие на дадена държава под една или друга форма минава през политиката и политическите партии?
Ние не желаем да сваляме и възкачваме, нашата мисия е да променяме. Съществуваме заради народа, а не заради партиите. Времето изисква истина, а истината е, че нямаме доверие към нито една от съществуващите партии. Наясно сме, че политическата система, в която живеем изисква наличието им. Не го отричам! Но по-важно е хората да осъзнаят себе си като власт извън властта. Не желаем да се коалираме с партийни пионки, хълбоци на определени кръгове и интереси, и всичко да бъде постарому. На нашето поколение му писна от прагматици. Обявете ни за идеалисти! Това сме. Големите промени имат нужда от мечтатели.
Казвате, че искате промяна на системата. Как си я представяте, ако тя не преминава през политическа партия – такава, която вие можете да създадете или да подкрепите някоя от вече съществуващите партии?
Проблемите, които назоваваме не са типично български. Има цялостна тенденция за все по-силна власт зад официалната власт. И тази власт не е на гражданите, а би трябвало да е. Отвратително, но факт, тя е на определени групи. Да ги наречем олигарси (Източна Европа) или корпорации (Западна Европа). Нали помните защо се появиха движения като "Окупирай" и "Възмутените"? В България още се играе на мутробарок, второ кърджалийско време, само че с костюми. Нашата работа е да посочим проблемите и да кажем кое е правилно и кое грешно. Ние сме студенти и не бива да се очакват от нас политически решения. Силата ни е в морала и чистота на помислите. Не е нормално политиката да обслужва частни и партийни интереси. Казахме го и окупирахме университета. Направихме жестока рана в тялото на тирана. Никой не очакваше появата ни. Нека сега специалистите да помъдруват. А ние ще продължим живота в истината.
Промяната в мисленето е нещо, което отнема години, десетилетия, дори векове. Мислите ли, че България може да изтърпи такава качествена промяна – да поеме по този път и успешно да го извърви?
Има хора с мисия. Това са хората, които ще спомогнат за дългосрочната промяна. Те съществуват, значи ще успеят. Те променят в тъмнината хабитата. След време ще се разбере, че ги е имало и че са се справили. Ще се потърпи, ще се повърви.
Ситуацията в страната е много тежка и това не е тайна за никого. Хората искат бързи решения и бързо подобряване на нещата – възможно ли е изобщо това? Как може да бъдат убедени хора, които живеят под границата на бедността – близо 50% от населението, че те трябва да тръгнат по път, който вероятно ще трябва да вървят и децата, и внуците им може би, ако искаме България да стане наистина европейска държава?
Досега се е действало на принципа от днес за утре. Една бърза политика, политика на консумирането. Политика на съществуването на политиката изобщо. Един бесен популизъм. Полезен изобщо на задкулисието. Популизмът изгражда недоверие след време. Това едва ли бе прогнозирано от партийните гурута. Днес никой не вярва на политиците. Дълго време чувахме обещания, които се оказваха лъжи. Време е за истината. Какво може и какво не може България? Какви ресурси имаме? Какъв ни е потенциалът?
Да кажем, че сегашното правителство успее да се задържи на власт и да изкара пълен мандат, независимо от протестите и натиска – какви, според Вас, ще са последствията за България?
Барутно примирение. Хората ще се радикализират. Вътрешно усещане за гняв ще се превърне в действие. Държавата постепенно ще се изолира.
Ако имахте в ръцете си необходимите лостове, кои биха били първите три реформи, които ще направите в България и които са най-необходими за страната ни?
Образование. Имаме потенциал в човешките умове, не трябва да се ограничават, а да се стимулират. Децата трябва да бъдат учени на най-общите човешки принципи и оттам насетне да се очаква от тях критично мислене и независимост. Същевременно учителят да получи свободата да провежда повече дискусии и разговори с учениците, вместо да им налива постоянно материала в главите. Училището да бъде място за изграждане на личности, а не парирането им. Университетът да бъде място на свободния дух, а не на безделното присъствие.
Коя е най-голямата опасност за България в момента?
Хората да повярват в чудовища. Политически авантюристи да се качат на сцената. Протестиращите да се припознаят в съществуваща партия. Вследствие на тези три народът да се отчае.
Бихте ли напуснали България? Какво трябва да се случи, за да го направите?
Тук съм роден. Няма причина да напускам.
Интервюиращ: Ивайло Ачев
