Днес Европейската комисия реши да се обърне към Съда на Европейския съюз във връзка с неправилното прилагане от България на различни части на т.нар. „първи пакет за железопътния транспорт“. Става дума за изпълнение на разпоредбите относно таксите, които железопътните предприятия трябва да плащат за достъп до инфраструктурата, съобщиха от пресслужбата на ЕК.
Основната цел на директивите от първия пакет за железопътния транспорт е пазарът на железопътните услуги да се отвори за конкуренция. Управителите на инфраструктурата трябва да бъдат независими от железопътните предприятия, таксите за достъп до железопътните линии да бъдат недискриминационни и да се създаде регулатор, който да разрешава проблеми с конкуренцията при достъпа до железопътната инфраструктура.
Държавите-членки трябваше да започнат да прилагат директивите най-късно от 15 март 2003 г, като за България срокът беше 1 януари 2007 г. — датата на присъединяване към ЕС. Държавите-членки трябваше да информират Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети на национално ниво за спазване на европейските правила.
Комисията проучи подробно въвеждането на директивите в България и през юни 2008 г. започна процедура за нарушение, като изпрати официално уведомително писмо за неправилно въвеждане на директивите за железопътния транспорт. След като националното законодателство беше променено няколко пъти, за да бъдат изпълнени европейските разпоредби, през март 2010 г. Комисията изпрати мотивирано становище във връзка с все още неотстранените нарушения по отношение на таксите за достъп до железопътните линии. Тя анализира отговорите на българските власти и днес реши да отнесе случая до Съда на Европейския съюз, тъй като страната все още не прилага правилно европейските правила.
Неправилното въвеждане на първия пакет от директиви за железопътния транспорт затруднява достъпа до пазара поради липсата на прозрачни условия. Това пречи на създаването на пълно функциониращ вътрешен пазар за железопътни услуги в Европа. Правилата на ЕС за таксите за достъп до линиите имат за цел да насърчат оптималното използване на железопътната инфраструктура, като на железопътните оператори се предлагат привлекателни условия за достъп.
По принцип различните сегменти на пазара трябва да плащат разходите, свързани директно с предоставянето на влакова услуга (преки или пределни разходи). Управителите на инфраструктурата могат да начисляват надбавки на тези преки разходи само за пазарни сегменти, които са в състояние да плащат по-високи такси. Неправилното въвеждане на директивите може да доведе до такси за достъп, които са прекалено високи и изключват някои пазарни сегменти от пазара. Неправилното прилагане на правилата за таксуване може да доведе до необоснована дискриминация между железопътните оператори на различни пазарни сегменти.
