В днешното издание на „Видимо и невидимо: Абордаж“ капитан I ранг о.з. Васил Данов разговаря доц. д-р Светослав Живков – историк и политолог. Гостът изследва проблемите на политическата история на Третата българска държава.
Според д-р Живков митът за Великобритания като „изконен враг“ на България се дължи основно на политическите митове, които са заложени в българската историография през втората половина на XX век. Все пак по това време България и Великобритания са от двете страни на „Желязната завеса“. Още: Бойко Василев: Истината за Босна и Херцеговина, за престъпленията, за войната все още не е победила, а вероятно няма и да победи (ВИДЕО)
Историкът припомня, че Цариградската конференция (1876 г.) е практически последният опит да се избегне руско-турската война и българският въпрос да се реши по задоволителен начин както за българите, така разбира се и за Великите сили. Това, което се решава на нея, с дейно британско участие, е териториите, които са населени с българи, става дума за около 180 000 кв. км, да се разделят в две автономни области, условно наречени Източен и Западен вилает, с генерал-губернатор християнин, самостоятелно правителство и парламент. Съвкупно територията на тези два вилаета надхвърля Санстефанските предели. Но този проект не се реализира поради нежеланието на Османската империя.
Факт е, че на Берлинския конгрес (юни-юли 1878 г.) тогавашният британски премиер Б. Дизраели настоява за по-малки граници на българската държава, най-вече за да не получи България излаз на Бяло море. „Това си има една чисто прагматична причина - британците не са романтици, винаги тяхната дипломация се е базирала на строг разум. Тук основната идея на Дизраели е, че всъщност Великобритания няма интерес от един руски сателит близо до Беломорието, близо до Леванта, така да кажем. И понеже всички разглеждат бъдещата българска държава през 1878 г. като на практика руски сателит, затова Великобритания иска границите на страната да са по-малки. По други казуси, например Априлско въстание, Цариградска конференция, всъщност Великобритания няма нищо против самостоятелността на българските земи, разбира се, под формата на автономия.“
„Това, което е наистина важно да се каже, с оглед пречупването на този мит за „изконната британска вражда“ спрямо българите от времето на Съединението, даже още малко по-рано, защото тази промяна в британската политика почва по-рано, до Балканските войни, че даже до Първата световна война бих казал, Великобритания от Великите сили е тази, която най-активно подкрепя българските национални идеали, стремежа ни към Македония и Одринска Тракия, разбира се под формата на автономия. Няма друга велика сила, която активно да настоява за въвеждане на автономия в Македония. За съжаление това не се случва, но не заради британската политика, а заради руската политика и частично заради Австро-Унгария, разбира се.“
Вярно е, че по време на Втората световна война Чърчил е негативно настроен към България. Но също е вярно, че Чърчил е от тези британски политици, които смятат, че България трябва да бъде до голяма степен удовлетворена териториално, за да бъде привлечена на страната на Антантата по време на Първата световна война. Тази негова точка, за съжаление, не е била подкрепена от останалите, вероятно заради фактора русия и нейните амбиции за Проливите. „Този негов „антибългаризъм“ трябва да се обясни, че това не е някакво чувство, а по-скоро е в контекста на Втората световна война. Чърчил неслучайно иска отваряне на Втория фронт на Балканите, а не както се случва в Нормандия. Причината е изцяло геополитическа. За разлика от Рузвелт, Чърчил много добре разбира реалните цели на съветската външна политика и ако се беше реализирала неговата идея, вероятно и България и Балканите нямаше да попаднат под съветски ботуш.“ Още: Антоанета Бачурова за новите си творби „Декалог ’24“ и „Моите хора“ (ВИДЕО)
Гледайте целият разговор във видеото.
