Българската стопанска камара(БСК) подкрепя вдигането на тавана на пенсиите, защото така се обвързва по-тясно осигурителният принос на лицата, получаващи по-високи заплати, с размера на получаваната пенсия. Това каза пред БНР Димитър Бранков, заместник-председател на БСК и член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Бизнес организацията подкрепя и запазването на размера на максималния осигурителен доход на 3 хиляди лева.
Надзорният съвет на Националния осигурителен институт обсъжда днес проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2021 година.
Сред забележките на Стопанската камара към анонсираните промени за догодина е вдигането на минималната работна заплата на 650 лева. Аргументът на бизнеса е, че няма ръст на производителността на труда.
Не са отбелязани крачки на напредък и в областта на медицинската експертиза на работоспособността и прилагането на международната класификация за уврежданията, смята още Бранков. „Когато чуете за оценка на работоспобосност, имайте предвид, че работим с терминология от 50-те години и с архаични принципи, които признават всички експерти на Министерството на здравеопазването.“
„Нямаме решение още за фазата на изплащане на втората пенсия от универсалните пенсионни фондове. Нямаме решение по отношение на приходната основа на т.нар. Сребърен фонд. Пропуснахме години наред да бъдат инвестирани средствата на международните капиталови пазари и по най-груби оценки имаме пропуснати доходи за Сребърния фонд от порядъка на над 500 милиона лева, още от предишните години, още преди 2008 година“, коментира Димитър Бранков.
С почти 2 милиарда растат разходите за трансфери от държавния бюджет към бюджета на НОИ. От проекта за държавен бюджет за 2021 г. би следвало да стане ясно за сметка на какво се предвижда такъв значителен ръст на приходите и разходите, допълни Димитър Бранков.
Разходите за пенсии се предвижда да нараснат с приблизително 17% спрямо бюджета за 2020 г., те ще достигнат около 10 на сто от БВП. Равнището от последните години години е 8.5-9%, отбеляза Бранков и нарече това „значителни повишения, които поставят под риск дългосрочната фискална стабилност на страната“.
С увеличаването на минималната пенсия от 250 на 300 лева, практически половината от пенсионерите в страната ще получават такава минимална пенсия, каза още Бранков.
През последните години имахме забавен ръст на пенсиите спрямо ръста на средната заплата, така че част от тези увеличения са обосновани, посочи Димитър Бранков.
