Великият Сампсон, славата за който се носела навред, се родил в древния и славен Рим; неговите родители били богати и знатни хора от царско потекло. Като изучил цялата светска мъдрост, Сампсон се обучил и в лекарското изкуство, но не от нужда или заради корист, тъй като той бил напълно задоволен със своето собствено богатство, а за да не пребивава в празност и за да може с Божията помощ да послужи на бедните с познанията си в лекарската мъдрост. Сампсон изцелявал със силата на своето изкуство мнозина страдащи от неизлечими болести. Неговото лекарско умение било подпомагано и от Божията благодат, даруваща множество изцеления, която му била изпратена заради неговия добродетелен живот и вярата му в Бога. Наред с външната светска мъдрост, Сампсон притежавал вещина и в разбирането на Божествените Писания, упражнявал се много в четенето на свещените книги и съгряван от вяра и надежда, се укрепявал в Христовата любов.
Когато родителите на Сампсон починали и той станал притежател на обширни имения, светият не само не престанал да върши своите милосърдни дела, лекувайки безвъзмездно бедните, но даже започнал да разменя своите временни и скоропреходни богатства за нетленни и вечни, като следвал евангелското слово; за това щедро раздавайки милостиня на бедните, според Божията заповед, той с двете си ръце унищожавал своето богатство, като се стремял да удовлетвори всяка нужда на бедните и нямащите, желаейки посредством насищането им с веществена храна да придобие за себе си нетленни съкровища. Така постъпвал той през всички дни на своя живот, защото милосърдието му било присъщо още от рождението му, а посредством възпитанието то още повече се утвърдило в сърцето му. Пожелал да проведе своя живот скромно и просто, Сампсон освободил много от своите роби, като оставил при себе си само един - за най-необходимото. И наистина, за какво му били нужни толкова много роби, след като той сам станал истински и искрен раб Божий? И така той се отрекъл от всички свои богатства; достатъчни му били едничката му дреха и връвчицата, с която се препасвал. Като желаел да придобие за душата си духовно богатство, той презрял света и всичко в него и подражавайки на Христа, станал странник: като оставил своите сродници и познати, той напуснал древния Рим и се заселил в една пустиня, както направил някога пророк Илия.
Но Бог, за полза на мнозина, отвел Своя верен раб в новия Рим, тоест в Константинопол; тук, като си намерил една постройка, свети Сампсон се заселил в нея, като утешавал странници и бедни и всячески им служел. Освен това Сампсон не само ги лекувал с помощта на своето лекарско изкуство, но и се стараел да им угоди с храна и постеля.
Славата за добродетелите на светеца и за неговото необикновено изкуство достигнала и до царските палати. Това станало при следните обстоятелства.
Император Юстиниан заболял тежко от неизлечима болест. Извикали лекари, но те като прегледали царя, по своя навик започнали да спорят един с друг и дълго време само давали празна надежда на царя със своите думи, но на практика не могли да излекуват болестта му или поне да облекчат неговите страдания. Извикали прочути лекари от всички области на гръко-римската империя, но нито един от тях не могъл да излекува царя от жестоката болест. Царят се разгневил и заповядал всички да бъдат прогонени от погледа му, а той самият се обърнал към Извора на всяко изцеление и Създателя на всички твари, към Господа Бога: на Него едничкия предал живота си и от Него единия със сълзи започнал да търси помощ за себе си. И Бог не презрял прилежното и слъзно моление на царя. Като се унесъл за малко, той видял във видение множество лекари да стоят пред него облечени в светли дрехи. След това един светозарен юноша, като пристъпил към него, започнал да му посочва всеки от лекарите, пояснявайки кой какъв сан има и на колко е години; сред тях той показал на царя един, със смирено лице и с бели коси, облечен в свещенически одежди; посочвайки го, светоносният юноша казал на царя:
- Само този и никой друг не ще те изцели, царю, от твоята смъртоносна болест.
Когато Сампсон влязъл, царят още щом го погледнал, познал, че това е мъжът, когото видял насън. Като се изпълнил с радост, той бързо станал от своя трон и като се приближил до светеца, прегърнал го и целунал не само устата на стареца, но също и главата, и ръцете му, като казал:
- Отче, ти наистина си този, когото Господ Бог ми показа насън и ми обеща чрез теб да ми дарува здраве.
Като казал това, той го отвел в своите покои и като седнал до него, с наслада го съзерцавал; допирал ръцете на светеца до очите си и със сълзи на очи ги целувал, като се надявал да получи от тях изцеление.
Блаженният Сампсон при вида на това голямо смирение на царя се опечалил и кротко му казал:
- Не прави това, царю, не унизявай себе си с безкрайно смирение, за да не ме въведеш в греха на гордостта: тогава върху теб ще падне вината за моето осъждане от Праведния Съдия. В какво превъзхождам другите хора аз, който съм нищ и грешен, който сам се нуждая от милостивото снизхождение на Господа за изцелението на собствените ми грехове? Само твоята преголяма вяра, насочена към Господа, и твоето топло упование в Неговото милосърдие ще склонят към милост Христа - Небесния Цар и Той ще те изцели: понеже Той може да стори всичко, което пожелае.
Като казал това, свети Сампсон се докоснал с ръка да болното място в тялото на царя, като се престорил, че му слага лекарство, и по този начин искал да прикрие дадения му от Бога дар на чудесно изцеляване. И едва докоснал болното място, царят изведнъж почувствал облекчение от болестта, а по-късно и напълно се изцелил.
Като се сподобил със съвършено здраве, царят силно се зарадвал не само на своето оздравяване, но и на това, че видял толкова велик и богоугоден мъж. После, като искал да се отблагодари на светеца както подобава, му предложил злато и сребро.
Но Сампсон казал на царя:
- Царю, аз имах много злато, сребро и имоти, но всичко това оставих заради Христа, за да получа вечните небесни блага. Но ако искаш да ми окажеш благоволение, то заради Бога и твоето спасение можеш да направиш следното: устрой близо до моята колиба дом, в който аз бих могъл да приютявам немощните и странниците, на които съм свикнал да служа. По този начин ти и за себе си ще получиш от Бога вечно въздаяние, и моята старост ще утешиш.
Като чул думите на светеца, царят приел тази негова молба по-скоро като дар за себе си, отколкото като прошение, и заповядал да построят странноприемница и болница, както пожелал преподобният. Когато завършил строежът на зданието, царят добавил към него и различнии имоти за нуждите на приютяваните там странници и лекуваните болни.
След това, в продължение на много години, свети Сампсон се отдал на това свое служение на странници и лекуване на болни. Сред такива дела той достигнал до дълбока старост: като отслабнал телесно, той се поразболял и се приближил към смъртта. Когато душата му се разделяла от тялото му, неговото лице си останало светлр и ни най-малко не скърбял пред вида на смъртта, както обикновено скърбят другите души, преизпълнени с плътска и светска печал, с множество грехове и затова боящи се от смъртта. Светецът знаел Кой го призовава, от какви трудове и в какво спокойно пристанище и какви утехи очакват там неговата блажена душа, защото всеки работник заслужава своята заплата. И тъй богоугодната душа на свети Сампсон се възнесла в небесните горни страни; а тялото му с чест било погребано в църквата на свети мъченик Мокий, от рода на когото този велик Божий угодник произхождал по плът, бидейки духовен наследник на добродетелта на светия мъченик.
Също и след своята смърт светецът давал изцеление на всякакви болести, както и приживе.
Като прославял посредством множество чудеса своя угодник Сампсон, Бог го прославил и чрез изтичането на целебно миро от гроба му, от помазването с което боледуващите от различни недъзи оздравявали.
