Народните представители вчера приеха предложението на управляващите да не се вписват редица данни от изборите в секционните избирателни протоколи. Така, според тях те щели да бъдат опростени. Това е част от промените в Изборния кодекс, гласувани от парламента.
Става въпрос за броя на избирателите, вписани в допълнителната страница на избирателния списък; броя на сгрешените бюлетини; броя на неизползваните бюлетини. В същото време редица други данни, които досега бяха вписвани поотделно, вече ще влизат в обща графа – общият брой на различните видове недействителни бюлетини, сгрешените бюлетини, както и унищожените от секционните избирателни комисии (СИК) бюлетини. Всичко това беше направено под предлога, че така протоколите ще бъдат опростени и съответно ще се намалят чудовищният брой грешки, които СИК-овете правят.
От БСП обаче контрираха, че наблъскването на данните в едно ще доведе до точно обратния на търсения ефект. „Има разлика дали се изписват данните последователно в различни редове или накуп. Това разбирате ли го? Че когато ги съберете губите информация?“, обърна се към управляващите депутатът от левицата Крум Зарков. И предрече: „След този изборен процес не две трети, а сигурно три четвърти от протоколите ще са сбъркани. И причината за това е в целенасочено и целеустремено създаване на предпоставки за фалшификация.“
Потърсихме мнението на бившия член и говорител на Централната избирателна комисия Цветозар Томов. Ето какво каза той специално за Actualno.com:
„Решението по отношение на недействителните бюлетини е едно от малкото според мен разумни промени, които бяха приети, тъй като те нямат съществено отражение върху изборния резултат, а оттам и върху честността на изборите. Имам предвид обединяването на видовете недействителни бюлетини в една обща графа на протокола, с цел той да бъде облекчен.
Не стоят така нещата обаче с решението да се съобщават в протоколите само общи данни за броя на избирателите по основния и по допълнителните страници на избирателните списъци. Това е решение, което по-скоро ще създаде възможности за манипулации и в никакъв смисъл няма да бъде прието добре. Освен това ще затрудни работата на комисиите в крайна сметка. Най-малкото защото тук става дума за около 150 хиляди гласа, 150 хиляди човека, които се вписват за деня на изборите, може да се окажат и повече от тази бройка, а разпределението им е неравномерно по секции и тази информация е важна при анализа на изборите, за да може да се оцени къде и в кои секции са съмнителни много подобни случаи. Освен това имаме изискване за това да се осигурят машини за гласуване в секциите с над 300 избиратели. Никъде в кодекса законодателят не съобщава дали тази бройка се изчислява въз основа на основния списък или въз основа на крайните резултати. Може да се получат много случаи, в които при заличаването на тази точка 4 от изборния протокол, няма да бъде ясно дали е спазено законовото изискване за осигуряване на машини за гласуване в една секция. Това е най-общо казано оценката ми за тях. Едната промяна приемам, другата – не.
Може ли да се стигне до манипулации, както се опасяваха от опозицията при струпване на повече данни в няколко графи?
Не, по-скоро трудният за попълване протокол увеличава риска от технически грешки на комисиите и в този смисъл специално за недействителните бюлетини подхода е правилен. Трябва да правим разлика между недействителни бюлетини и недействителни гласове. Недействителните гласове са от тези бюлетини, които са пуснати в избирателната секция и комисията установява причините да са недействителни, които са описани в Изборния кодекс. Те трябва да се отразяват поотделно в протокола и всъщност така остава. А недействителните бюлетини това са случаите, в които или избирателят е показал вота си, или е сбъркал при попълването на бюлетината. Има още няколко причини за обяваване на недействителност. Те не се пускат в избирателната секция и не оказват влияние върху резултата.
Има известно опростяване на протоколите, но то е незначително на фона на общите трудности. Защото това, което най-много измъчва секционните комисии, са преференциите преди всичко, както и отразяване на недействителното по партии. Това няма как да се отчита, тази норма не работеше и всъщност общо взето секционните комисии я попълваха както им дойде".
По-рано Цветозар Томов коментира пред БНР, че колкото и да е парадоксално, машинният вот също ще се брои ръчно, а решението всеки път да наемаме машини според него е идиотско. Както през 2017 година, така и сега, в крайна сметка няма да се гласува с машини на парламентарните избори, прогнозира той.
Законът задължава СИК при несъответствие между броя на хартиените разписки и отчетения от машината брой гласуващи, да отчетат вота по броя на хартиените разписки, уточни още Цветозар Томов.
„Тоест ще трябва те отново да ги броят, по същия начин, по който броят бюлетините, и да нанесат този резултат, който преброят, и който ще бъде обременен със същите технически грешки, с които е обременено другото броене. По закон това е действителният резултат, а не този, който машината отчита. И възниква въпросът защо изобщо ни трябва тази машина, за да го направим това.“
„Можете да прибавите разписки към наличните в кутията или да извадите и тогава ще има разминаване на двете бройки“, допълни Томов, според когото човешката намеса може да се окаже ключова за несъответствието.
